МИНАЛИТЕ

Те почиват в хладний гроб зарити.
О, те бяха от нас по-честити –
в дни на смърт еднички живи бяха,
          и държаха
факела пламтящи на свеста.
Техний спомен слави младежта.

Ще ли падне съща чест на нази?
Нашта памет ще ли се запази
в бъдащето?… Ние уж живеем –
          пием, пеем!
Мъртво сърце в живи гърди бий!
За какво ли сме в живота ний?

Ние носим в себе си мъртвило;
наший дух не факел е – кандило,
не пламти, а немощно мъждее,
          път ни грее –
през живота пътя на смъртта…
С нас за нас умре ще паметта!