МОЛИТВА

О, господи, към мен ръка простри
и укроти духът ми безпокоен;
за тебе искам аз да съм достоен,
служителя си, господи, призри.

Ти вяра пак в душата ми вдъхни,
душа в тревоги земни уморена, -
в минутното за вечното родена,
ти пътя й към него проясни.

В душата ми е демон нокти впил,
зъл демон на съмнение упорно,
и истината в нея угасил

со своето дихание тлетворно…
Пални отново в нея твоя плам -
на истина да стане тя пак храм.