СПАСТРЕНА НАЗДРАВИЦА

Това е реч за моя роден край.
Мълчат я всички. Ще я кажа аз:

"Защо е тая врява? За умрелий
пред десетина века славен цар?
За мъртвото на мъртвия? Вий, живи, -
задачите на наште дни, делата
на днешните, и злоба и любов
те да ни вдъхват. Те да ни вълнуват!
Безсмислено живота се живей -
там, дето само минало се слави.
Наистина, живот не е в което
живеем само днес; и туй, което
е вече мъртво, е живот и то, -
че то е част от нашто битие…
В такава само, во такава смисъл,
умрелий преди десет века цар
е жив и днес: на своя славен подвиг
подир смъртта. Но мисълта, която
в живота го е водила и всички
и планове и цели, те са мъртви,
обеззначени, овехтели с време
на слънцето на новия живот.
И тях ли вие славите? Вий, живи!
Под слънцето, и днес и всеки ден,
на почвата на времето, растат
рой мисли, цели, планове, и който
е с воля в плът да ги превърне, той е
създател и стопанин на живота!
Възславяйте човека - не делата,
а волята му в тез дела, - това,
което би научило и вас
на почвата на свойто време, воля
да проявите, воля зарад подвиг.
От вихрите на бесните инстинкти
бичуван, див един народ се люшка
насам-натам, - случайно накъдето
го стръв подмамя. Глутница народ!
И неговата воля го обузда
и даде му начало в смисълта
на неговото земно битие…
Минаха дни, години, векове
и на живота слънцето безброй
неща тук с дните изсуши. И днес,
когато минал идеал не храни
душите ни, ний люшкаме се пак
безсмислено в живота. Но в купнежа
за онзи, който в наши дни ще дойде
да създаде и стопани живота, -
на миналото празниците мен
не могат ме увлече и отвлече.
Не в тържества по улици и стъгди,
а в тишината на сърцето се
такава слава слави и празнува
такъва празник. Светлий образ
на миналото с тиха светлина
в душата на потомците да грее.
То огъня на днес не е! Когато
тоз огън пламне - ний сами огнища
за него сме, и ний сами когато
на подвига на наште дни ще бъдем
свидетели - и той пред нас въстане,
хероя горд на нашите мечти
и мисли, цели, планове… тогава
по улици и стъгди сам ще тръгна,
и моя глас атом ще бъде в ревът
на тез, които тичат по хероя.

Во тишината на сърцето аз
на миналото празника празнувам…
А чашата наздравна, - нея спастрям
за онзи горд стопанин на живота,
чиято воля свлада наште дни!"