ИСТИНА

Непознат и непризнат замина
той за там, по тъмний път, отдето
никой пътник се не връща
нивга назад.

Непознат и непризнат замина.
И едва сега на кръстопъти,
той пред себе си съгледа
сянка върви.

"Кой си? Закъде и ти отиваш?"
- У дома си, госта да посрещна.
Двама сме, но пътник ти си -
аз съм водач.

Из живота ази те изведох,
из лъжата - за да ти възложа
там на истина венеца.
Аз съм смъртта.