КАТУНАРИ

Край брега на тиха Струма
спре се закъснял керван;
скитниците катунари
ще стануват сука стан.

Ето лумнаха огньове;
сенки трепнаха край тях.
И далеч в полето екна
врява и безгрижен смях.

Пламъци се борят в мрака,
свет и мрак - и в мрака свет -
тук изпъква лик разчорлен,
татък дрипав силует.

Мудно отстрана цигулка
пробуча и сръчно сви
в миг - чевръст и кръшен танец
като вихър се изви:

повъзпре и пак залюшнат
свий, извий и полети -
глухо татък топот сепнат
като под земя ехти.

А с усмивка благодушна
гледат старци отстрана
и лулите им светулкат
в околната тъмнина.

Днес са тук. А бозна утре
де глава ще прислонят...
За бездомните безгрижност
прави лек световний път.