НЕДАН ВЕТКО

Пенчо Славейков

Ветко е публицист, когото публицистиката изяде. Тая ламя, която яде и ще изяда всеки юнак, който няма силата на Персея и свети Георгя да отсече главата й навреме! Той и сега пише стихове, но в тях музата отдавна му е изневерила - тя, която сега се премигва вече с тогоз и оногоз от противниците му. А на младини, на връст на която и аз и всякой прави глупости, и е задължен да ги прави, в стиховете му имаше усмивката и на оная палава девойка, която на Острова на Блажените наричат Сериозността на Шегата. Сега има само Шега со Сериозността - една стара мома, която само се секне и се хвали с целомъдрието си. Хумор няма вече, а една брадавична добродетел, която се сърди и джавка като моята покойна свекърва. Защото е крив на себе си, окривява другите! А само да окривяваш другите у един сатирик и публицист показва лоши инстинкти и нечист въздух в стаята, дето плъзнеш. Най-хубавото нещо, което Ветко е писал в последне време, е една малка книжка сатири, в които се осмиват идеалите на разни писари, даскали - и бившите и настоящи церибашии в политиката, чийто живот автора знае превъзходно, понеже е бил дълги години протогер в разни техни сдружения. Най-добрата пиеска в тая му книжка е В механата, която е, види се, някогашно лично преживяване. От първия период на поетствуването на Ветка са другите преведени пиеси и в Неделя по обяд читателя може да види силата на жилото, а най-вече сръчността на живописната четка у някогашния поет. В тая малка поема на Ветка се е удало да нарисува столичната тълпа и да даде една от най-интересните картини от уличния пъстър живот в най-големия град на Острова, в който град няма друг освен уличен живот. На старини - поета е роден невям през 1851 - него назначиха секретар на централната метеорологическа станция в Артаня, колкото да има от що да се препитава и която длъжност той върши съвестно и до днес, като будно бди отде вей вятъра и пише възпоминания за онова, което трябало да бъде, а не било. Защо не е било - това не е узнал и досега онзи, който следи своите фантазии. В последне време поета постоянно боледува и казват, че правителството отсега е разпоредило, в случай че умре, да го погребат на държавни разноски. Това е една извънредно хуманна разпоредба и предсмъртна грижа за един отдавна вече мъртъв, който все крещи, че още е жив.