СРУТИНИ

Едвам личат на върха срутини,
кой знай какви, кой знае откога,
в трънак и мъх и бурен див сега
обрасли са ронливите стени.

Те, като стара приказка, едвам
загатват нещо тайно и мълчът…
Овчарче вика на отсрещний рът -
и някого зове с ръка натам.