ПЕЙЗАЖ

Навътре в двора къщица се тули,
зад клоните на цъфналите дули,
широко вече пръснали листа…
Извива се и кърши край плета
нататък вада, бързи и се пени -
ей на плета се струпаха засмени
цял рой дечица, сякаш сухий плет
че цъфна: две, три, четири, ей пет,
ей шестото… Детинска е тревога
и блъскотня и смях - и смях до бога:
че вънка там, през вадата отвъд,
на прашния широк шосеен път,
две паленца се гонят и боричкат,
ръмжат, и джавкат, дърпат се, капичкат -
и пак… И смях до бога от плета…
С дечицата се смей и пролетта.