НЕДОВЪРШЕН ПЕЙЗАЖ

Козарчето подрипна и се спре
навърх скалата. Грабнах аз молива -
гранитната пропукана скала,
и лишеи и мъх и хвойна дива...

И бързам аз, и счувам аз едвам
цафарата - като че ли да свири
хи-и бозна де... По стръмните скали
насам-натам се стадото разтири.

Там купчина, там две-три, там едно
над пропастта само застана ере -
и се прехвърли... друго по-отвъд
и хепка се нагоре и катери.

Аз бързам: ту скалата тъмна, ту
козите, - но, докато тях да схвана,
козарчето изщукна бозна де -
пейзажа тъй несвършен си остана!