БОГОБОРЕЦ

Раб Яковов, след него аз едвам
по мрачини в пустинята вървях.
"Спри - той ми каза - и докле те сам
подиря, тука стой." И ази спрях.

И цяла нощ не мигнах. Тъмен дух
като че ли притисна мойта гръд,
и онемя език, око и слух.
В мрак и земята и небесна твърд.

И ням, и сляп, и глух бях до зори -
небесна твърд когато прогърмя
и надве се, просечена, разкри
от божий меч. И тъмната земя

се превъртя. И превъртя се пак.
И нищо аз не видех след това
в ужасната светкавица и мрак.
Извиках. Никой се не отзова.

Но сянка се преметна покрай мен,
и поглед ази в нея приковах -
то беше Яков, горд и разярен, -
и Ехова в ръцете му познах.

И чух: "Спри. Доста. Ей зора зори.
И ти не тряба моето лице
да виждаш. Пред Невидимий смири
ти яростта си." Сграбчил во ръце

на Ехова ръцете, той ги сви
и крепко ги притисна о гърди…
"Смири се! И ще те благослови
тоз, що те вожд в живота отреди.

Пусни ме! Вече и зора зори."
Но горда сила во душа си сбра
и викна Яков: - Не да ме смири,
в живота вожд ме Ехова избра!

Духът ми ти со крепост сподоби
да властвувам над чуждата съдба:
смирението ще я отслаби -
благослови ме ти, но на борба! -

И чух тогаз: "Благословен бъди!"
И той целуна с огнени уста,
когото не свладя да победи, -
и се изгуби в мрака на нощта.