ПЕСЕН

Денят прокуди песента.
И в тихата градина
забягна тя и там се скри
во чашката на крина.

И в аромата й се сви.
И чака тамо в нея,
вечерницата зад гори
додето да изгрея.

Тогаз крилца разпери тя,
и в те я в миг поднеха -
за да изпее над света
тя своята утеха.