СКЕРЦО. ГРИГ

Когато идеш там,
полека й кажи:
есенната мъгла градината скрежи,
и той е сам.

И дивните цветя
увяхнаха и те,
увяхнаха и те, немилвано дете,
за теб в мечта.

Когато идеш там,
полека й кажи:
есенната мъгла градината скрежи -
и той е сам!

Не чакай отговор;
и тихо помени -
че ще затвори той со есенните дни
угаснал взор.

И нека не смути
ней радостта, вестта
за тоя, който ще изчезне с есента,
за теб в мечти.