ЧЕВДАР ПОДРУМЧЕ

Пенчо Славейков

Покрай творенията на Марка Доре, най-видния прозаик на Острова в наше време, литературните историци изтъкват и тия на Подрумче като творения, написани в такава художествена форма, каквато не е знаена преди тях. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония образи, които са увличали художника и мамили фантазията му към творчество. Неговите погледи се взират с най-голямо любопитство в пъстрия - външно и вътрешно - живот на епохата на Възраждането. От тая страна прозаическите съчинения на Подрумче се приближават към творенията на ония модерни европейски писатели, чиято аристократична фантазия борави изключително с мощни духом хора и силни страсти. Но колкото близо да стои, от тая страна до модерните - цяла бездна зей между им като художници: у него няма ни следа от преднамерено фанфаронство, ни нехайство към външната форма, а вътрешно му е чужда онази изкълченост в психологията на лицата и мотивировката при развитие на действието, което е мода у модерните писатели. Тия писателски качества придават трайна цена на творенията на Подрумче, макар че тези именно преимущества твърде много пречат за тяхната популярност. Но за да бъде популярен, това и сам автора на Върху труповете на другите и На висини не се е ни домогвал: за художеството той има изключително аристократически възгледи - преко противоположни на възгледите на негова велик съотечественик, демократ в живота и художеството. На свое време - Подрумче е роден в 1860 и умрял миналото лято - той е имал не малко неприятности от критиката, която все с това му е бола очите, че живее в демократическа страна, дето такива неща, каквито той бленува, съвсем не им е място. Гордостта на художника, който е "сам свой висши съдия", не му е позволила да отговаря на критици и да влиза в разправии, в "джавкания", както се изразява той, с хора, на които занаята е да джавкат. И само един път не преко, а през устата на един от хероите в романа Покрай реката, той се е отпуснал да каже, че "който лети над стрехите на хорските къщя, има своето място над местата на другите. Сокола няма работа с врабци и вестникарските инсекти не са негова храна". Особеностите на прозата на Подрумче са присъщи и на поезията му - една книга Песни и Балади, в която всеки образ е изрязан с длето, всяка дума претеглена на везните на художествения такт. Грижливостта на художника към своите рожби, към външната им сизелировка и вътрешен строй, напомня грижливостта на най-добрите майстори-гравьори. Историята на поезията знае малцина художници на словото тъй да са се грижили за обработката на своите творения и на които работата да е тъй достойна за поетическият им гений, както Подрумче. Без да изгуби простота, негова стих е извънредно сбит, лишен от баласт на думи, поради което поета често наричат Тацит на стихът. - Чевдар Подрумче е първия наставник на най-новите поети на Острова. От него те са учили да не замотават мислите си в многословие и не замъгляват чувствата си с кисела или сладка сантименталност. От тая наука обаче малцина се ползуват сега: тя е наука за утре и вдругиден и не за ученици с опасена от гъсеници фантазия. Неговите балади са едни от най-хубавите, не само на Острова, и с тях той е насочил път за по-нататъшните - че баладата не е поетическа форма на възсъздаване само картини на настроение, а и сериозна мисъл.

Подрумче е основател на известното на Острова дружество против вестниците - чума на съвестта, - в чийто устав се казва: § 7. Забранява се на членовете на дружеството да допускат вестникари в къщата си; а в § 9. Членовете на дружеството се задължават да носят яки бастуни и при пръв повод да счупят главата на всяко вестникарско псе, а когато няма повод: при всеки удобен случай!