ХЕРОЙ

Цял ден не ме оставя той на мира,
тоз дивен образ. Смелия херой
на вихрен кон, сред кървавия бой
лети замахнал кървава секира.

Дома се връщам - той и все пак той
в мечтите ми... Кон предница възпира!
Полита възнак, изтървал секира,
с стрела в гърди пронизаний херой!

На Омира пред статуйката медна
цигара слагам... Миг е вдъхновен, -
завършвам вече - думица последня.

А като бог, през чадът предолтарен,
спокойно поглед Омир спрял е в мен
и кива ми през белий дим цигарен.