В КУЛАТА КРАЙ МОРЕТО

Прозореца гледа в морето далеко.
Настръхнал Олимп се тъмнее напреко –
очите го гледат, сърцето мечтай
за тъмните дебри на родния край.

Сърцето мечтае и нещо все чака…
Отнейде се счуй песента на моряка –
и емват я с ромон таинствен вълни
и носят я бодри насам към стени.

Но тъмно пред тях се изпречват стените,
и сблъскани в тях и на пръски разбити,
назад те изчезват нанякъде пак…
И чезне душата в тъмничния мрак.