Постатта поведе сръчно бяла Неда;
Стаменко по нея сили да преваря -
Неда шеговито изпод вежди гледа,
той и тъй, усмихнат, неи отговаря:
"Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия -
не те ли спреваря, давам, душо блага,
пръстен на ръката, нанизи на шия,
и сърце придавам - придан тебе драга."
Бърза бяла Неда, жъне и отваля,
а сързе й трепка, като птичка плаха...
Слънцето отскочи вече на копраля,
морните жетвари на похапка спряха.
Само бяла Неда сърпът не оставя,
почив и похапка - кой за тях ти мари...
"Да му мисли, който облог се залавя!" -
Стамена подкачат охолни другари.
Слънце спря на пладне. Ветрец не подухва
и омара трепка над поле. На завят
морната дружина седна да пладнува;
само те двамина сърпи не оставят.
Двайсет пъти вече постат подновиха -
нито той настига, нито тя остая...
В слепи очи бие кръв младежка лихо,
погледи примрежа слънчова замая.
Щом да отмалнеят сили заморени,
младо сърце пак ги с порив нов подйема...
Падна вечер. Неда дружките засмени
дразнят: "Зор голям е - по сведа голема!"
Ясно слънце зайде зад балкан далечен,
над полето лъхне преднощна прохлада,
да привърши всякой своя труд уречен
старий драгоманин виком заповяда.
Стаменко и Неда, както в зори ранни
почнаха, така се настигнали спряха...
Охолни жътвари, около им сбрани,
право се в очите Стаменку присмяха...
"Пръждома! Не облог - аз шега си бия!" -
бледе той извика, устни стиснал ядно...
Люшка се и възнак бяла Неда падна -
остра дума, остър нож в сърце проби я.
Стекоха се дружки с вик от изненада,
милват я, с водица пръскат бледо чело.
Всуе... Млади дружки дружката си млада
понесоха мъртва плачешком към село.