Когато господ-бог привърши в небесата
небесни залисии, той слезе на земята
и съзова по свят що имаше роди,
световния късмет да им разпореди.
Застана Турчина пред него първо тамо -
на сърмошит чепкен ръкавите зад рамо -
и стори темане. "Най-първи се вести,
продума господ-бог - какво желаеш ти?"
- Аллах - отвърна той, - дай мене Агалъка!
Да владам, знаеш сам, това ми е най-сръка.
Но воля твоя пак - каквото кажеш ти:
човек върши туй, Аллах що отреди!
"Да бъде!&quopt; - рече бог... А ей че се задава
безочливия Грък: пред бога той застава,
като че не пред бог, ами пред свой ортак -
засукал на кравай чак до уши мустак.
- О Кириос, дари на мене Агалъка -
избърболеска той; - ти знаеш не за мъка
е Гърка Грък роден... Късмет според човек!
А пък поминъка со Агалък е лек.
"Да - каза бог, - но виж, че Турчина превари
и зе го. Избери ти дар от други дари."
- Когато е така, дай мене Хитростта:
и с нея видя щем да минем на света!
"Да бъде!" - рече бог... А още недорекъл,
ей чорлавий Еврей се прязглава затекъл,
с брада до пояс чак, и блед и запъхтян,
отмеря отдалеч метан подир метан.
- Дай мене, Яхова, каквото ми се пада!
На верния си раб дай малката награда -
дай Агалъка мен... Мерак ми е това...
И с малкото съм аз доволен, Яхова!
"Ей, Агалъка го отнесе веч Агата,
следнего Гърка пък отиде с Хитрината -
остава..." - Яхова, Парата дай тогаз!
И с най-нищожното съм пак доволен аз.
"Да бъде!" - рече бог... А ето низ баиря
и Българина се задава най-подиря,
нехайно замотал един през други крак,
над вежди рунтави нахлупил сив калпак.
Дохожда, спира се и все се пак втелесва,
и гузно по тила с два пръста се почесва:
- Дойдох ти, господи, да ме даруваш с дар -
дари ми Агалъка... да бъда господар...
"Де беше по-напред? Раздяла вече стана
и зарад теб сега един късмет остана."
- Прощавай, господи, по пътя закъснях:
па малко и таквоз... на път се поуспах.
Царвули нали е, изсъхнаха по жега,
та да покиснат ги изух, да ми не стега,
а пуста дрямка... На че там съм и заспал.
"Затуй ще мъкнеш ти сега такава хал! -
отвърна господ-бог: - Такъв ти е късметя!
Кисни цървулите! И таз, що те сполетя,
ти подир ралото влачи я чак до гроб...
Земята работи - и неи бъди роб!"