Основни дати от живота и творчеството на Пенчо Славейков

1866, 27 април - в Трявна роден Пенчо Славейков, осмо дете на Петко Рачов Славейков.

1866-1876 - години, през които Пенчо Славейков живее в Трявна.

1875 - Пенчо Славейков започва да учи в Тревненското класно училище.

1877 - П. Р. Славейков се преселва с цялото си семейство в Стара Загора.

1878 - семейството на П. Р. Славейков живее в Сливен. Пенчо Славейков нередовно посещава училището.

1879 - П. Р. Славейков със семейството си живее във Велико Търново, където по време на Учредителното събрание издава вестник "Остен". Пенчо Славейков е ученик във II клас; той сам списва и набира брой и половина от списание "Гъдулка". През есента П. Р. Славейков се премества в София.

1881 - след държавния преврат, извършен от княз Батенберг (27 април), П. Р. Славейков със семейството си емигрира в Пловдив (Източна Румелия) заедно с други ръководители на либералната партия. Пенчо Славейков учи в Пловдивската гимназия.

1884, юни - П. Р. Славейков се премества в София, а семейството му идва в столицата през октомври.

1885 - първи поетични опити на Пенчо Славейков.

1884-1886 - Пенчо Славейков болен на легло.

1886 - на 17 юли Пенчо Славейков, придружен от баща си, заминава на лечение във Виена.

1886-1887 - Пенчо Славейков пише лирични стихотворения.

1888- Излиза първата стихосбирка на Пенчо Славейков - "Момини сълзи".

1888-1890 - Пенчо Славейков сътрудничи на списание "Свети Климент" с преводи и оригинални стихотворения.

1890 - на 26 май Пенчо Славейков заминава на лечение в Париж; връща се на 26 юни.

1890-1891 - Пенчо Славейков сътрудничи на списание "Денница"; пише стихотворения с граждански мотиви.

1892- Пенчо Славейков участвува в създаването на списание "Мисъл", редактирано от д-р Кръстьо Кръстев, в което редовно сътрудничи до 1908 година.
            - октомври - Пенчо Славейков заминава за Лайпциг да следва като стипендиант; на 4 ноември Пенчо Славейков е записан като редовен студент по философия под № 235. Следването му продължава до юни 1898 година, без да взема изпити.

1892-1898 - години на учение в Лайпциг (и един семестър в Берлин). По същото време се лекува в Лайпциг и Берлин; член на немското литературно дружество в Лайпциг; от 1892 г. председател на българската секция на Славянското академично дружество; през 1893 г. - председател на общото Славянско академично дружество.

1895, 1 юли - умира П. Р. Славейков.

1896 - излиза "Епически песни" - книга първа;
            на 1 септември в списание "Българска сбирка" е отпечатана част от "Кървава песен" със заглавие "Два реда хора, два разни разговора".

1898 - излиза "Блянове" - книга втора на "Епически песни";

22 юни - Пенчо Славейков напуска Лайпциг и се завръща в София.

1899, 26 февруари - Пенчо Славейков назначен за волнонаемен учител при Първа софийска мъжка гимназия и командирован Народната библиотека с 1 800 лв. годишна заплата (заповед № 202 от 15. П. 1899; Предписание на Министерството на народното просвещение № 2175 от 26 февруари същата година.)

1901, 1 април - Пенчо Славейков повишен в длъжност поддиректор на Народната библиотека (указ № 20; Предписание № 3259 от 28. III. 1901 г.)

1902 - издание на "Епически песни" в 13 екземпляра.

1903, м а й - начало на дружбата на Пенчо Славейков с Мара Белчева.

1905, март - Пенчо Славейков на лечение в Париж.

1907 - излиза стихосбирката "Сън за щастие"; разширено и обобщено издание на "Епически песни".

1908, 22 март - Пенчо Славейков назначен за директор на Народния театър (заповед № 557; Предписание № 3762 от 22. Ш. 1908 г.); септември - Пенчо Славейков с група артисти от Народния театър на турне из Македония. Групата посещава Одрин, Солун, Скопие, Охрид Битоля и Прилеп.

1909 - Пенчо Славейков отново в Народната библиотека, но вече като директор (указ № 10 от 10. Н. 1909 г.; Предписание № 2150 от 23. П. 1909 г.); април, май - Пенчо Славейков в Русия на Гоголевите тържества; Пенчо Славейков работи над стихосбирката "Преди мълчанието" - непечатана, запазена в ръкопис в музея "Петко и Пенчо Славейкови", която почти изцяло влиза в антологията "На Острова на блажените".

1910, 10 юни - Пенчо Славейков произнася реч против Славянския събор пред Народния дом; ноември - излиза антологията „"На Острова на блажените".

1911, февруари - Пенчо Славейков заминава с Мара Белчева за Цариград; април - двамата са в Рим, след като са посетили преди това Атина. Пенчо Славейков е командирован "по изследване на библиотеките";
            27 април - Пенчо Славейков се завръща в София извикан от новия министър на просвещението С. С. Бобчев;
            18 юли - Пенчо Славейков уволнен като директор на Народната библиотека (Указ № 66; Предписание № 14503) и със заповед № 2124 назначен от деня на встъпването в длъжност за уредник на Училищния музей и на министерската библиотека;
            24 август - Пенчо Славейков напуска България;
            на 15 октомври Пенчо Славейков е избран за почетен член на Дружеството на любителите на руската словесност в Москва;
            5 ноември - Със заповед № 3431 Пенчо Славейков е уволнен като уредник на Училищния музей и министерската билиотека; излизат първа и втора част на "Кървава песен"; Пенчо Славейков работи над VII песен, бърза да завърши III част на поемата.

1912 - Пенчо Славейков е предложен за Нобелова награда
            28 май - умира Пенчо Славейков;
            1 юни - погребение на Пенчо Славейков в Брунате.

1921, 15-22 юни - пренасяне останките на Пенчо Славейков в България и погребението им в софийските гробища.

Димитър Мантов, "Пенчо Славейков - последните дни на поета "