Таланти в литературата ни, като във всяка литература, има доста. Има и големи таланти.

Но Радичков сякаш е пратен от Бога с нещо, което никой преди него не е правил. Затова ще си позволя да направя един неологизъм от девиза на черказци и да го съотнеса към него: той е бъдиневероятният Йордан Радичков.

Радичков не стилизира древни форми на художественост, не насища архаиката с модерност, не прави от нея типово обобщени, строги форми, в които да влага съвременен смисъл. (Това вършат мнозина латиноамериканци.)
Радичков не си служи с преразказване или иронично препредаване на древни предания, легенди, суеверия, приказки и пр. (Това правеха Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин.)
Радичков се обръща към всичко това, без да го сюжетира.
Той използва неговия ключ.