В своята автобиография Николай Лилиев споделя: "На 31 декември 1931 г. ме откомандироваха от Министерството на просвещението и аз останах пенсионер за девет месеца - с пенсия, която не ми позволяваше да живея. През лятото прочетох във вестниците, че се дири преподавател по френски език при Висшето търговско училище - Варна. Направи ми силно впечатление, че все още могат преподавателите да не се назначават както беше правилото, напротив - само с големи препоръки. Ректор на гимназията беше моят някогашен преподавател по химия в Свищов - проф. Цани Калянджиев. Казах си: само той може така да назначава своя персонал, и на 1 октомври 1933 г. подписах акт за встъпване в длъжност като преподавател при Варненското училище. Там останах до 1934 г."

...

Лилиев с радост и надежда тръгва за "царицата на морето", както сам я нарича, с чувството, че най-сетне ще намери лек за тежкото си заболяване...

Така Николай Лилиев се озовава във Варна и се настанява на квартира на ул. "6 септември" 38. Понеже е силно привързан към семейната си среда - към сестра си Божанка, към лелите и внуците си, както знаем, където и да отиде, той ги информира за всичко, свързано с живота му. На 26 октомври 1933 г. пише на Божанка:

"Пристигнах вчера живо здраво. Министерството на Г. Константинов, комуто благодаря още веднъж за билета, може да се похвали най-сетне: поне бързите влакове пътуват без закъснение. И тъй, на 11 ч. 30 м. преди пладне бях вече във Варна. Макар само по пътя, не можах да спя. Пристигнах с доста голямо главоболие в квартирата... Настаних се пак в същата стая, която беше вече наредена. Посрещнаха ме хазяйката и един "студент", който повторно ще се явява при мене на изпит."

Ходил почти навсякъде: в бръснарницата, в кафене "Балкан",в народната вегетарианска гостилница, в училището, при морето. "Морето било вероломно,водата му изглеждала доста студена и все пак към брега се мяркали голи същества. Това навярно са били последните гости, които си отивали, преди да е узряло гроздето." На него му прави впечатление, че "варненци са нещо замислени, това навярно се дължало на студения румънски вятър, който събира праха и го носи право в очите им. Листата на липите са пожълтели и "отлетяват, отлетяват." В театъра играят "Под игото". Времето е студено, той си е набавил дръвца и му е топличко, но как ли се чувстват артистите на цирка, "складирани" на площада! Една от примадоните направила опит да се удави - хвърлила се от вълнолома, но я спасили. Бедните артисти, не са заминали за Русе, защото нямали средства да се върнат по домовете.

...

Нищо не подсказвало, че Лилиев ще създаде нови стихове, той вече е нямал своя "приказна Варна", която да го вдъхнови, но един ден ще зарадва своите приятели с цикъла "При морето" от четири стихотворения: "Нощи", "Ловци на бисери",

"Залез в пристанището" и "Тишина". Те излизат в сп. "Златорог" през 1934 г., кн. 3

ИЛИЕВ, Стоян. Николай ЛИЛИЕВ. Син обезверен жребий: Монография.- С., 1987.