До Господина Председателя на Търговско-индустриалната камара
В гр. Варна.
ОТЧЕТ
за състоянието на "Архива за историята на
българската търговия", от 1 септемврий 1921 г. до
1 март 1922 год.
Господин Председателю,
Новите благоприятни условия, при които съм поставен да работя сега, ми
дава възможност да дам простор и широк замах на моите издирвания и да пълня
Архива със съчинения и данни, които не се намират в никой наш научен институт
и които хвърлят светлина и чертаят картини на стопанското минало на нашата
страна.
И действително, благодарение решението на конгреса на търговските камари
и здравата подкрепа и съчувствие на Варненската търговска камара, мен ми се
дава възможност да работя в книжните хранилища на запада, които крият в себе
си неизчерпаеми духовни богатдтва. Едно подобно хранилище представлява и
Виенската национална библиотека, където имам случая и щастието да продължавам
моите изследвания.
Още през 1914 година, когато правех моите библиографски издирвания, бях
зопознат с организацията и техниката на тоя институт. Знаейки, че библиотеката
не притежава систематичен каталог - гордост и сила на германските библиотека и
най-мощно помагало на всяка научна работа - аз трябваше от София да се справя
с това неудобство на библиотеката, за да не губя скъпо време във Виена, в
търсене и лутане. Затова, целия месец септемврий употребих в прелистване на
моите тетрадки и бележки, събирани още тогава, като сполучих да набележа в
спомагателната си тетрадка това, което ще бъде предмет на моите занятия в
тукашната библиотека. Първите числа на месец октомври пък употребих за
сдобиване с документи и приготвяне за път.
На 12 октомври 1921 година, заедно с моя помощник г. Николай Лилиев, се
отправихме за Виена, където пристигнахме на 14 вечерта. Първата ни грижа
беше, разбира се, да си намерим квартира. С такава се сдобихме чак на 25
октомври, а на 26 сутринта бяхме вече на работа.
Представих се на директора на библиотеката, мой стар познат (тогава
поддиректор) г. Донабаум, който още при влизането ми при него ми каза: ние сме
стари познати. След като му обясних причината за моето идване, г. Донабаум ми
заяви, че той туря всичките сервизи на библиотеката на мое разположение.
Понеже всяка книжна поръчка в библиотеката се изпълва за два дни, то помолих г.
директора, за да не губя напразно още 2 дни, да ми се дадат исканите книги още
в тоя момент, за да пристъпя веднага към работа. Даде се разпореждане затова и
аз, след четвърт час от разговора ми с г. директора, имах на разположение
исканите книги.
И така, на 26 октомври 1921 година, заедно с помощника ми, наченахме
работата във Виенската народна библиотека, при голяма любезност и услужливост
от страна на всички служащи, с които съм в контакт при работата си.
Главния обект на тукашните ми изследвания са рапортите на австрийските
консули в България, разпръснати из разните периодични издания....
Това е в общи черти и накратко изложено намереното и внесеното в Архива -
което заема 824 ръкописни страници - през третото шестмесечие....
Струма ми се, че основата на Архива е здраво турена в началото на 1922
год...
Приложение: Списък 3 С отличен почит: Д-р Н. Михов
Виена, 7.III.1922 г.