Волфганг Амадеус Моцарт
(пълно име: Йохан Кристос Волфганг Теофил Моцарт)
(1756 - 1791)

Волфганг Амадеус Моцарт е австрийски композитор. Виден представител е на Виенската класическа школа, автор на огромно музикално творчество из жанровете на оперната, симфоничната и църковната музика.

Моцарт е роден в Залцбург на 27 януари 1756 г. и умира на 5 декември 1791 г. във Виена. Син е на Леополд Моцарт.


 

 

 

 

Още от съвсем невръстна възраст демонстрира уникални музикални заложби, които развива благодарение на суровото обучение, което получава от именития си баща. Започва да композира едва от петгодишен, на шестгодишна възраст изнася концерт пред австрийската императрица. Под ръководството на Леополд Моцарт през 1763 г. семейството предприема турне из цяла Европа, през Париж и Лондон, в което демонстрира уникалния талант на даровитото дете-чудо. Моцарт показва таланта си пред френското и английското кралско семейство, публикува първите си музикални произведения и симфонии. Семейството се прибира в къщи през 1766 г., но девет месеца по-късно отново заминават, този път за Виена, където надеждите им за успех на момчето като оперен композитор са попарени поради интриги. Моцарт прекарва 1769 г. в Залцбург, а през 1770 - 1773 на три пъти посещава Италия, където написва две опери ("Митридат" и "Луций Сила" ) и една серенада, които са представени в Милано. През 1773 г. посещава Виена, където написва няколко струнни квартета и симфонии, между които са и най-ранните му 25-а в сол минор и 29-а в ла мажор. През 1769-81 е концерт-майстор на придворната капела в Залцбург. Периодът от 1774 до 1777 г. прекарва в Залцбург, като през това време написва меси, симфонии и своите концерти за цигулка, шест сонати за пиано, няколко серенади и дивертименти и първия си концерт за пиано К271.

През 1777 г. Залцбург става тесен за гения на гениалния композитор и семейството му започва да търси други възможности за изява. Заедно с майка си заминава за Мюнхен и Манхайм, но не му е предложена подходяща работа. След това баща му съумява да го изпрати в Париж, но там има малък успех, състоящ се основно в "Парижка симфония" No. 31, умело издържана в местния вкус.


Годините 1779 - 1780 прекарва отново в Залцбург, композирайки сакрални творби, симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции и през 1880 г. отново се връща в Мюнхен с намерение за сериозно творчество, където написва операта "Идоменей", която отбелязва голям успех. В нея композиторът вписва сериозни героични емоции с изключително богатство на музикалния език.


Скоро след това Моцарт е призован във Виена за възкачването на новия император. Желанието му да получи поста на придворен композитор изостря отношенията с работодателя му и през 1781 г. е уволнен. Все пак Виена е град, който предлага неограничени възможности за гениалния творец, така че той се препитава с преподавателска дейност, публикува своята музика и свири по забави и публични концерти. От 1787 г. е придворен композитор на прилична заплата, като работата му се състои в композиране на танцова музика за баловете в двореца. През 1782 г. се жени за Констанце Вебер.

Във Виена Моцарт си изгражда добра репутация, създавайки сонати за пиано и цигулка; тогава написва операта "Отвличане от сарая", за която се разказва следния любопитен факт: император Йозеф II се запознава с партитурата и възкликва: "Твърде много ноти, скъпи Моцарт, твърде много ноти!". Междувременно написва шест цигулкови квартета, посветени на Хайдн.


През 1786 г. той написва първата от трите си комични опери с либретист Лоренцо да Понте: "Сватбата на Фигаро". През 1787 г. пише "Дон Жуан", а "Cosi fan tutte" ("Така правят всички") е поставена през 1790 г. Последната му опера е "Вълшебната флейта", написана малко преди смъртта му през 1791 г., издържана в традициите на немския зингшпил.

Последната си творба – известният "Реквием" – пише вече твърде тежко болен и не успява да го завърши. Завършва жизнения си път в ранното утро на 5 декември 1791 г. в дома си във Виена и е погребан със скромна церемония в общ небелязан гроб .