Културен календар

октомври, 2002

15 октомври - 16.00 часа
фоайе
Откриване на изложба под надслов "И ние МОЖЕМ!" - посветена на Денят на слепите - "Белия бастун".
Изложбата съдържа предмети изработени от кус-кус, царевица, пясък, клонки и други подръчни материали, както и рисунки на системата брайл от незрящи ученици и оцветени рисунки от слабовиждащи деца. Всичко това е плод на труда на учениците от СОУ ""Проф. д-р Иван Шишманов" за деца с нарушено зрение - гр. Варна.

Защо бял бастун и защо на 15 октомври? През 1931г. на френската графиня Гуили Хербемонт и хрумва идеята да поръча и подари на слепите в Париж 100 бели бастуна, за да се разграничават от другите хора, които носят бастуни-модни тогава. На15 октомври 1964 г. американският президент Джонсън предава на слепите дълги бели бастуни итози акт дава начало на системното им обучение за ориентиране и мобилност. По-късно този ден се възприема като официален ден на незрящите хора от Световния съвет за благопучие на слепите. Белият бастун е не само средство за ориентиране, той е приет и като защитен знак в законите на уличното движение!

22 октомври
Детски отдел
Детски литературен клуб "Мечо Пух" - Откриване на учебната година с приказката "Сърце", на Ангел Каралийчев.

На 21 август се навършиха 100 г. от рождението на любимият детски писател. Няма дете, което не познава неговите приказки и не е билоАнето или Тошко Африкански, или не е плакало със самотното лястовиче... И...
"- Има ли нещо по-сладко от една диня...
... ... ... ...- Има! - отговорих вместо него аз. - Една приказка, която ще ти разкаже Ангел Каралийчев. Няма нищо по-сладко на света от неговите приказки! Порових из багажника и извадих новото Каралийчево томче с избрани творби за деца. - Ето ти една книжка, написана от него -посочих към писателя аз. - Прочети я и ще се увериш!Конярчето, ухилено до ушите, грабна скъпоценната вещ и тутакси я мушна в шарената си торбичка, тъкана някъде в милата му родина и донесена от майка му в чуждата страна. Писателят, който стоеше до колата, се приближи, изкара книжката от торбичката и написа върху нея, като произнасяше високо всяка дума: "На българчето от Сухиндол. Да не забравя България!" Момчето притисна книжката до устните си и се разплака... Тръгнахме си, сподирени до края на горичката от благодарните конярчета. На изпроводяк, застанали едно до друго, те дълго стояха и махаха с лепкавите си ръчички след волгата.

Откасът е от "Пътник до едно сърце" на Иван Кръстев

25 октомври - 18.00 часа
зала 37
"Нов космически мироглед"- Лектория на Варненския център "Рьорих"

 

  Културен календар - архив


Designed by Web Design Team
© Copyright 2002 Public Library
Начало Вашето мнение ...