Ърнест Хемингуей 22 юли 1899 - 2 юли 1961

Широко известен като разказвач и романист, Хемингуей остава малко познат на съвременната публика като журналист. А в действителност той през целия си творчески път е тясно свързан с журналистиката.
За българския читател особено интересен е фактът, че една от кореспонденциите му, "Бежанци от Тракия", в която описва изселването на гърците от Турция след Гръцко-турската война в 1922 година, при публикуването й в торонтския вестник "Дейли Стар" е означена като изпратена от София.

Няма данни Хемингуей да е пребивавал като журналист в България, вероятно само я е прекосил с влака, но на темата България той се спира, макар и лаконично, на два пъти и с разбиране. Това той прави в кореспонденцията си за международната конференция в Лозана, отпечатана под заглавие "Мусолини - най-големият блъф в Европа" /27 януари 1923/ и в очерка си "С какво се занимават кралете в Европа" /15 септември 1923/, в които разглежда кризата в монархичния институт в следвоенните години.

И в двата текста са безспорни неговата осведоменост, правилната му ориентираност в събитията у нас и симпатията, която храни към българския народ и към големия наш държавник Александър Стамболийски.