Иван Милев

"...Милев рисуваше по най-странен начин: съставяше композиции от ритъма на своите видения – жени, майки, моми, които идват в българския дом да го украсят, да поплачат, да ни покажат своята величава скръб, да отменят самотата на мъжа и да възвисят и пречистят копнежите му. Самият дом е съграден не от ръката и теслата на зидаря, а от многообразния, невеществен материал, с който са изградени приказката и сънят. Багрите не са спектралното разлагане на слънчевата светлина, а сгъстените и разредените състояния на скръбта и радостта. Тия цветове се излъчват или от мъчителната скъб, или от възкръсващата радост..."

Илия Бешков