Рапсодия Вардар с транскрипция за две пиана на автора: Вдъхновен от песента "Едничък чуй се вик" на Добри Христов, добила популярност и пята във Вардарска Македония като българска народна песен, през 1922 г. Владигеров композира Рапсодия Вардар за цигулка и пиано, опус 16. По молба на свои приятели авторът посвещава творбата "На борещата се българска младеж в Македония", а оригиналното заглавие "Българска рапсодия" е допълнено на "Българска рапсодия Вардар". Променяно през годините по причини от политическо естество, заглавието просъществува като "Рапсодия Вардар". Съществуват авторски транскрипции за оркестър, за цигулка и оркестър, за пиано, за пиано на четири ръце, за две цигулки. Настоящото издание е за две пиана и се базира на последно редактирания авторов препис. Българска сюита с транскрипция за две пиана на автора: Панчо Владигеров пише "Българска сюита" за соло пиано през 1926 г. и през следващата година завършва партитурата за симфоничен оркестър. На тази четиричастна сюита върху автентични мотиви от българския фолклор той поставя посвещението: "На моето отечество". Втората част "Песен" авторът е обработвал за виолончело и пиано, за цигулка и пиано, за цигулка и оркестър и за камерен оркестър. Петдесет години след създаването и – през 1977 г. Владигеров прави единствената транскрипция на творбата в цялост – тази за две пиана.Владигеров композира "Седем симфонични български танца" оп. 23 през 1931 г. Съществуват авторски транскрипции за различни инструменти. През 1976 г. той прави обработка за две пиана на три танца: "Биляна", "Голямо хоро" и "Мар Димитро льо". Изданията се базират на последно редактирания авторов препис и са с транскрипция за две пиана на автора. |
