21.04.1915, Чихуахуа, Мексико –
03.06.2001, Бостън, САЩ
Антъни Рудолф Оахака Куин е роден на 21 април в Чихуахуа, Северно Мексико. Баща му е ирландец, който напуска родината си, за да се сражава на страната на революционера Панчо Виля. Там среща бъдещата си жена - красивата Мануела. Синът им е съвсем малък, когато семейството се премества в Лос Анжелис, в един от най-бедните квартали на града. Там израства бъдещата кинозвезда. За да помага на родителите си, Куин работи като ваксаджия, хамалин в плод-зеленчук, електротехник, бетонджия, крояч, саксофонист и професионален боксьор (с актив от 16 срещи). Към киното се насочва, след като последователно се отказва от кариера на архитект и свещеник. Малко преди да навърши осемнадесет се записва на курс в драматична школа. Не след дълго, прави първите си стъпки на театрална сцена: първо в любителски, а после в професионални постановки.
Шансът на Антъни Куин се явява в лицето на кинозвездата Мей Уест. Тя не пропуска да забележи безспорния талант във високия 1,90 м. темпераментен дебютант с гореща латино кръв и му дава роля в продуцираната от нея постановка "Чисти легла". След тази изява режисьорите и продуцентите от Холивуд забелязват младия актьор.
Антъни Куин, Катрин Демил и сина им Кристофър. Снимка: Hulton Archive/Getty Images
1 януари 1940 г.
Режисьорът Сесил Демил дава обява във вестника, че търси индианци за "Човекът от равнината". Ролята е малка, но на снимачната площадка се запозава с дъщерята на Демил - Катрин, и се жени за нея през 1937 г. Антъни е открит за киното, където остава до края на живота си и се превръща в една от легендите на седмото изкуство. През следващите 10 години актьорът продължава да се снима във второстепенни продукции. Завръщането му в Холивуд, след участие в "Трамвай желание", води до получаване на нови по-добри роли. Началото е с "The Brave Bulls" (1951 г.). Следва "Вива Сапата" на реж. Елиа Казан, където се снима с Марлон Брандо. Спечеленият
Джулиета Мазина, Антъни Куин и Алдо Силвани в "Пътят", 1954 г.
"Оскар" за поддържаща роля не дава тласък в кариерата му и той заминава за Европа. Снима се в забележителния филм на Федерико Фелини "Пътят" през 1954 г., където си партнира с Джулиета Мазина.
През 1956 г. идва вторият "Оскар", отново за поддържаща роля, за филма "Жажда за живот" на Винсънт Минели. Същата година се снима в "Парижката света Богородица" с Джина Лолобриджида. Филмът, който му донася първата номинация за "Оскар" за главна мъжка роля, е "Wild Is the Wind" от 1957г. на режисьора Джорж Кюкор с участието на Ана Маняни.
През 1960 г. приема придизвикателството да изиграе две роли на Хенри II и Томас Бекет заедно с Лорънс Оливие в бродуейската постановка "Бекет" на Жан Ануи.
Антъни Куин в ролята на Маунтин Ривера, "Реквием за един боксьор", 1962 г.
Кариерата му в киното преживява възход с редица забележителни роли във филмите "Оръдията на Навароне" (1961 г.), "Лорънс Арабски" и неговият любим "Реквием за един боксьор" (1962 г.) с реж. Ралф Нелсън.
Най-запомнящото се и емблематично превъплащение на Антъни Куин, с което печели световна слава, е това в "Зорба гъркът" през 1964 г. на Михалис Какоянис. Благодарение на него попада в рядката категория на артисти, получаващи хонорар от 1 мил. долара на филм. За ролята си е номиниран за "Оскар", но губи в конкуренцията с Рекс Харис от "Моята прекрасна лейди". Милиони кинолюбители по света го отъждествяват със Зорба – влюбения в живота селянин, до такава степен, че когато умира, повечето медии в Гърция обявяват, "че си е отишъл Зорба".
Този филм е емблематичен за изявите на Куин. Често получава роли на горящи от енергия герои, изпълнени с дълбочина и ярост, преливаща в нежност. Той не спира да работи и се снима в повече от 30 филма за също толкова години. Сред тях се открояват "Магьосникът" (1968 г., реж. Гай Грин, с Майкъл Кен), "The Shoes of the Fisherman" (1968 г., с Лорънс Оливие), "The Secret of Santa Vittoria" (1969 г., реж. Стенли Креймър, с Ана Маняни и Вирна Лизи).
В началото на 70-те участва и в тв-сериал "The Man and the City". Продължава да участва в тв-филми – като версията на "Старецът и морето" през 1990 г. и "Това не може да бъде любов" (1994 г.), където му партнира Катрин Хепбърн. По-късно се снима в "Онасис: Най-богатия човек на света" - биография на стария му приятел.
През 1989 г. Антъни Куин участва в моноспектакъл за художника Пабло Пикасо – негов идол.
Без преувеличение може да се каже, че неговият личен живот е по-богат и по- интересен от приключенията на героите му от всичките 150 филма, които оставя. Три брака (Катрин Демил, Йоланда Адолори, Кати Бенвин), от които има 13 деца и още 3 официално известни любовници. Излизат две негови автобиографии: "Original Sin: A Self Portrait" (1972 г.) и "One Man Tango" (1992 г.).
Антъни Куин, автопортрет
До последните дни от живота си Антъни Куин остава жизнен и гръмогласен. Не пропуска да направи комплимент на всяка красива жена около себе си. Радва се на хубава храна и забавления. Обожава да говори на родния си испански. През последните години живее в малкото градче Бристол, щата Роуд Айлънд, в къща на океанския бряг. Занимава се с рисуване и скулптура. Работите му се продават в целия свят на високи цени. Казва, че без изкуство не би имало причина да се живее. През 2000 г. посещава за втори път родното си Мексико. Няколкото прекрасни дни в Чихуахуа са "незабравими" по собствените му думи. И на тръгване заявява, че иска, прахът му да бъде разпръснат над тези земи... Умира на 3 юни 2001 г., на 86 годишна възраст.
На 5 януари 1982 г. Белведере County Публична библиотека в Източен Лос Анджелис е преименувана в чест на Антъни Куин. На негово име има залив и плаж в Родос, Додеканезите, Гърция, само 2,7 мили (4.3 км) на юг от селото на Faliraki.
