Джеймс Дъглас "Джим" Морисън (на английски: James Douglas "Jim" Morrison) е американски певец, писател и поет. Роден е на 8 декември 1943 г. в Мелбърн, Флорида. Познат е преди всичко като вокалист и текстописец на състава Дъ Дорс (The Doors), а също така и като един от най-харизматичните изпълнители в историята на рока.
Джим Морисън е роден в Мелбърн, Флорида, в семейството на адмирал Джордж Стивън Морисън и Клара Кларк Морисън. Семейството му е принудено да се мести често заради работата на баща му във Военноморските сили на САЩ. Той прекарва част от детството си в Сан Диего, Калифорния. През 1958 година Джим Морисън посещава гимназията в Аламида, Калифорния, но завършва средното си образование в Александрия, Вирджиния през юни 1961 г. След това отива да живее при родителите на баща си в Клиъруотър, Флорида, където учи в Университета на Флорида в Талахаси. Оттам се прехвърля в Лос Анджелис, Калифорния и завършва образованието си в Калифорнийския университет с основна специалност кинематография.
След дипломирането си, Морисън води бохемски живот. Пише поезия, която зашеметява колегата му Рей Манзарек и двамата стават първите членове на "Tне doors". По-късно към тях се присъединяват барабанистът Джон Денсмор и китаристът Роби Кригър.
The Doors
The Doors
The Doors
The Doors
Джеймс Дъглас "Джим" Морисън
Джеймс Дъглас "Джим" Морисън и Памела Корсън
Джеймс Дъглас "Джим" Морисън и Памела Корсън
Името на групата е взето от цитат от книгата на Олдъс Хъксли "Вратите на възприятието" (намек за "отключване" на "вратите" на възприятието чрез използване на халюциногени). Самият Хъксли заема цитата от творбата на Уилям Блейк "Бракът на рая и ада".
Звукът на състава е съвсем нов за времето си. Групата е уникална, тъй като няма бас китара. Текстовете на песните са написани от Морисън и са сложни и сюрреалистични и в тях става въпрос за секс, мистицизъм, наркотици, убийства, лудост и смърт. Въпреки че основен тектописец на групата е Джим, Роби Кригер също има своя принос в тектовете на някои от най-големите хитове на групата като "Light My Fire", "Touch Me", "Love Me Two Times", "Love Her Madly".
През юни 1966 година Морисън и "The doors" започват да свирят в известния клуб "Whisky a Go Go". Участието им съвпада с последната седмица, в която там участва Ван Морисън и групата му Дем. Влиянието, което Ван оказва върху младия Джим е осезаемо.
На следната нощ двамата Морисън, заедно със своите групи, изпълняват заедно песента Глория.
Групата добива популярност през 1967 година, когато подписва договор с Електра Рекърдс. Песента "Light My Fire", написана от Кригер, се изкачва на номер едно в класациите през юни същата година. Три месеца по-късно "The doors" са поканени да гостуват в шоуто на Ед Съливан, където по-рано са участвали Елвис Пресли и Бийтълс. Това участие става особено известно, тъй като от шоуто настояват текста на "Light My Fire" да бъде променен от "Girl we couldn't get much higher" на "Girl we couldn't get much better", заради намека за наркотици. Морисън обаче изпява оригиналния текст на живо. Ед Съливан е толкова ядосан, че отказва да им стисне ръцете след изпълнението и никога не ги кани втори път.
През 1967 година групата прави първия си клип към песента "Break On Through" (To the Other Side), която е и техен първи сингъл. Видеото включвава Морисън и четиримата членове на групата, изобразени на черен фон, докато изпълняват песента. Doors правят още няколко клипа, включително на песните "The Unknown Soldier", "Moonlight Drive" и "People Are Strange".
До излизането на втория им албум "Strange Days", "The Doors" са вече една от най-популярните групи в Съединените щати. Те започват да правят невиждани досега дълги концептуални парчета като "The End" и "When The Music's Over", както и сюитата "The Celebration of the Lizard", която свирят на концерти.
През 1967 година фотографът Джоел Бродски прави фотосесия с чернобели снимки на Джим, озаглавена Младият лъв. Тези фотографии придобиват широка популярност и често се използват като обложки за преиздадени албуми на групата, за корици на книги и всякакви материали за групата и Джим Морисън.
През 1968 година излиза третият албум на "Doors" "Waiting for the Sun", а на следващата година и четвъртият "The Soft Parade".
Някъде по това време започва и сривът на Джим Морисън. Той живее на принципа на цитат от Блейк - "Пътят на крайностите води към кулата на мъдростта" (The path of excess leads to the tower of wisdom). Често започва да се появява пиян в студиото и да закъснява за концертните изпълнения. В тези случаи групата е принудена да изпълнява само инструментала на песните си, а понякога Манзарек поема вокалните партии. Дори и преди формирането на групата Джим Морисън взима внушителни количества ЛСД, но скоро след това започва да поема и големи количества алкохол.
По време на концерт през 1969 в Маями, Морисън решава да провокира публиката и започва да се съблича. Той е арестуван и осъден за неприлично поведение. Постъпката му предизвиква общественото недоволство и много концерти на групата са отменени.
След присъдата на Морисън, The Doors започват да променят посоката на музиката си и издават албума "Morrison Hotel", който е с много по-голяма насоченост към блус от предишните три. До този момент те вече почти са изчерпали запасите от песни, написани от Морисън в ранните години. След дълго прекъсване те се събират отново през 1970 и издават, както се оказва, последния си албум с Джим Морисън - "L.A. Woman", който е връщане към музикалните им корени и става един от най-популярните им албуми.
Морисън започва да пише още като ученик. В колежа той учи театър, филм и кинематография. Публикува два тома със своя поезия през 1969 г., "The Lords", "Notes on Vision" и "The New Creatures". "The Lords" се състои предимно от описания на места, хора, събития и неговите разсъждения за киното. "The New Creatures" е много по-поетично издание, като чувство и като звучене. По-късно тези две книги са издадени като самостоятелно произведение под заглавието "The Lords and The New Creatures".
Джим Морисън има дългогодишна връзка с Памела Кoрсън, която дори понякога се подписва като Памела Морисън, но нямат сключен брак. Това е бурна любовна връзка, с много емоции и скандали ...
Морисън заминава за Париж през март 1971 година. Именно в Париж Джим Морисън прави последния си студиен запис с двама американски улични музиканти. Тази сесия е наречена от Манзарек "пиянско бръщолевене".
Умира на 3 юли 1971 година. Памела го намира мъртъв във ваната на техния апартамент. Тъй като не е направена официална аутосия, това отваря вратата за всякакви спекулации, включително версията, че е убит. Официалната версия за причината за смъртта е смъртоносна доза уиски и хероин. След завръщането си в Америка, Памела Корсън дава противоречиви показания за нощта в която Морисън умира, често обвинявайки себе си за неговата смърт. Според Алън Роне причината за смъртта му е кръвоизлив, който получава следствие объркване на кокаин с хероин и поемане на големи дози. Роне обвинява Памела Корсън, че го е оставила да умре вместо да извика бърза помощ.
Интересен факт е, че самата Памела Корсън умира по същия начин, от свръхдоза хероин 3 години по-късно и е на 27 години в деня на смъртта си, на същите години, на които умира и Джим Морисън.
Джим Морисън е описван като бунтар, революционер, анархист, дори нихилист. Днес неговите песни се считат за класика в рока и все още могат да се чуят по радиото. Кожените панталони, които обича да носи, стават по-късно необходм атрибут на рок певците. Самият Джим се е превърнал в прототип и символ на рок звезда - скандален, мистериозен и сексапилен. Той се увлича по сюрреализма и носи със себе си стихосбирка на Артюр Рембо. През 1991 година излиза филма "The doors" с Вал Килмър в главната роля.
Филмография:
Студийни албуми:
The Doors (1967)
Strange Days (1967)
Waiting for the Sun (1968)
The Soft Parade (1969)
Morrison Hotel (1970)
L.A. Woman (1971)
Other Voices (1971)
Full Circle (1972)
An American Prayer (1978)
Концертни албуми:
Absolutely Live (1970)
Alive, She Cried (1983)
Live at the Hollywood Bowl (1987)
In Concert (1991)
Live in Detroit (2001)
Live at the Aquarius Theatre: The First Performance (2001)
Live at the Aquarius Theatre: The Second Performance (2001)
Bright Midnight: Live in America (2002)
Live in Hollywood: Highlights from the Aquarius Theatre Performances (2002)
Backstage and Dangerous: The Private Rehearsal (2002)
Live in Philadelphia '70 (2005)
Live in Boston (2007)
Live in Pittsburgh (2008)
Компилации:
13 (1970)
Weird Scenes Inside the Gold Mine (1972)
Best of the Doors (1973)
The Doors Greatest Hits (1980)
The Best Of The Doors (1985)
Essential Rarities (1999)
The Best of the Doors (2000)
The Very Best Of The Doors (2001)
The Very Best Of The Doors (2007)
The Future Stars Here: The Essential Doors Hits
The Platinum Collection (2008)
