Личност на месеца

Представяме Ви:

Мария Калас

"Смятам се за създание на съдбата. Но ми се наложи да се боря, за да се сбъдне тази съдба. Но трябва да си подготвен, за да дойде тя в момента когато реши. Аз винаги съм била готова, защото няма извинение да си почиваш, докато чакаш съдбата.

Мария Анна София Сесилия Калогеропулу е родена е на 2 декември 1923 г. в Ню Йорк в семейство на гръцки емигранти. През 1937 г. се записва в Атинската консерватория в класа на испанската педагожка  Елвира де Хидалго: "Имах шанс или това отново бе съдбата да бъда ученичка на Елвира де Хидалго, която постави основата, изкуството на старата школа, на белкантото, маниерът да се олекотява гласът".

През 1941 г., само на 18 години, тя дебютира в атинския Кралски театър в "Тоска", а скоро след това се връща в САЩ, изпълнена с мечти, но без яснота за бъдещето си. Тежала почти сто килограма и била много скована на сцената, но упоритостта и надделява и я тласка напред.

През 1947г. Калас получава договор да пее във Верона. Триумфът е скромен, но тук среща Джовани Менегини, който през 1949 г. става неин съпруг и импресарио.

Диригентът Тулио Серафин я взема под покровителството си и я налага във Венеция, където тя изпълнава Изолда.

Пее всичко: тя е Норма, Джилда, Абигейл, Брунхилда. Не се притеснява от рисковете, не щади гласа си. Публиката я следи. Тя изпълнява Елена, влиза в ролята на Медея. Аплодират я или я освиркват, защото гласът и е странен, притесняващ, див и способен да отиде от едната до другата крайност - през 1949 г. тя минава от Вагнер на Белини за по-малко от 3 дни. Като актриса на сцената Калас избягва излишните жестове, скъсала е с традицията на хистеричните емоции и стойки.

Мария Калас дебютира в Миланската скала през 1950 г. в операта на Верди "Аида".

Периодът 1951 - 1959 г. е може би най-успешният в творческата й кариера. Триумфира на сцената на миланската "Ла Скала". Сред представленията с нейно участие най-забележителни са спектаклите  режисирани от Лукино Висконти: "Весталка", "Сомнамбула", "Травиата", "Анна Болейн" и "Ифигения в Таврида". Гастролира в "Ковънт Гардън", Чикаго, Метрополитън и Париж.

През 1956 за първи път се явява в Ню Йорк като Норма на Белини – още една роля, превърнала се в нейна коронна.

Виолета: "Трябва да накараш да се усетят цветовете на мъката. Виолета демонстрира щастие, а в действителност живее в безкрайна тъга и ако тя се пази от любовта, то намерението да промени живота си е също тъй неустоим"

Медея: "Разбирам Медея, чувствам я близка. Тя убива, само защото е отчаяна"

Норма:

"Норма е героинята, която най-много обичам. Изправена пред неразрешимата дилема, тя избира по-скоро да умре, отколкото да унищожи този когото обича, въпреки че той я е предал".

Работи с диригентите Ерих Клайбер, Херберт фон Караян, Алфредо Симонети, Тулио Серафин, Антонио Вото, Ленард Бърнстейн  и др. На сцената си партнира с имена като Джузепе ди Стефано, Борис Христов, Марио дел Монако, Тито Гоби, Джулиета Симионато.

В средата на 50-те години се утвърждава като оперна прима и се превръща в модна икона. Тя отслабва драстично и  променя външния си вид. За тоалетите и се грижат водещи модни къщи като "Диор" и "Шанел".

През 1965 г. Калас напуска сцената с "Тоска" на Пучини в "Ковънт Гардън". За последен път пее пред публика на 11 ноември 1974 г. в японския град Сапоро.

Митът на Дивата е подхранван не само от музикални събития, но и от връзката й с гръцкия бизнесмен Аристотел Онасис, когото среща през 1959 г., а по-късно – от последвалата им раздяла.

Калас се опитва да преживее личната си трагедия като участва в различни проекти - един от тях е ролята на Медея във филма "Еврипид" на Пазолини. Певицата става и съпродуцент на постановката "Сицилиански вечерни" в Торино.
Последните години от живота си живее в самота и уединение. Онасис умира през март 1975 г., а Калас  на 16 септември 1977 г. в апартамента си в Париж.

Мария Калас е истинска легенда в областта на оперното изкуство. Тя е несравнима, божествена, ненадмината не само с тембъра на гласа си и ролите, които създава, но и с цялото си присъствие и излъчване.

Жан Венсан Ришар пише за нея:

"...Дълго след Прометей дойде Калас. Тя отне песента от боговете. Хората никога не са чували нещо по-хубаво. Мария открадна пеенето, песента на целия свят. Непоносимо светотатство. Боговете я осъдиха да загуби гласа си. Но дори и това отмъщение им се стори много леко. Те подтикнаха хората и те измислиха кутия, която запази късчета от това пеене. Тази кутия допълнително тормозеше певицата. Караше я да страда по загубения си глас. В това страдание тя загуби живота си. За да се успокоят, хората обожествиха Мария и ревниво пазят всеки спомен за нея. Това, с което я измъчваха, превърнаха в олтар. Оттогава Мария се рее от плоча на плоча..."

В отдел "Изкуство" можете да се запознаете с изкуството на Мария Калас чрез музикални записи на грамофонни плочи, аудиокасети и CD. Фонотеката към отдела притежава поредицата на International Music of Italy от 20 плочи с най-известните арии на Дивата. Вижте и филма на Дзефирели "Калас завинаги", който е изключително въздействащо съчетание на фикция и действителност. Можете да прочетете книги и статии за живота и творчеството й.