Жан Рено, чието рождено име е Дон Хуан Морено-и-Хедерике Хименес, е френски актьор от испански произход. Той е роден в Казабланка, Мароко на 30 юли 1948 г.
Бъдещата звезда прекарва безгрижните си дни по плажовете с приятели. Рено е вдъхновен от кино легенди като John Wayne, Marlon Brando и Jean Gabin, които формират неговите герои в един по-късен етап от неговата кариера.
Започва да развива актьорския си талант в драматично училище, без дори да подозира за житейския обрат, който му предстои. Въпреки че животът му до този момент е идиличен, нарастващата нестабилност в Мароко принуждава семейството му да се премести във Франция. За съжаление новата родина е залята от граждански размирици.
За да получи гражданство, Рено постъпва в армията. Когато началниците му забелязват, че е учил в драматично училище, той е ангажиран с културния отдел и след 1 година служба се озовава в Париж.
В началото той се присъединява към пътуваща театрална трупа, с която обикаля различни части на Франция. Бъдещата звезда учи драма и през 70-те години печели популярност с появите си в телевизията и на театралната сцена.
Филмовият му дебют е през 1979 г. във филма на Коста Гаврас „Женско присъствие“.
През 80-те години той си изгражда име с тежки роли без дълги диалози. През 1981 г. нещата тръгват в друга посока, след като се запознава с младия и обещаващ френски режисьор Luc Besson, който изиграва важна роля за доброто му представяне във филма „Последната битка“. Това всъщност извоюва признанието на критиците и публиката. През следващите години Рено и Бесон стават много добри приятели и Рено се снима в почти всички филми на другата бъдеща звезда.
След кратки появи в Le Dernier Combat (1983) и Subway е само въпрос на време Рено да получи голямата си роля. За никого не е изненада, че това се случва във филм на Бесон. Това е Le Grand Bleu (1988). В ролята на комичния съперник на Jacques Mayhol (Jean-Marc Barr) Рено най-накрая се среща с широката публика, когато филмът се превръща в абсолютен хит. Във Франция актьорът дори получава номинация за ”Сезар” за поддържаща роля. Две години по-късно следва по-тъмно превъплъщение във филма на Бесон “ Nikita”.
С участието си в най-касовата лента в историята на френското кино, Les Visiteurs (1993), РЕно вече се е установил като звезда. Въпреки че филмът се радва на огромен успех във Франция, той е обявен за ”прекалено френски” за САЩ, където само най-големите почитатели на жанра оценяват демонстрираното актьорско майсторство. Безспорно успехът на Рено във Франция е подпомогнат от старият му приятел Бесон.
Подобен е случаят и със световния хит на Бесон от 1994 г. Leon (The Professional). В него Рено изпълнява ролята на наемен убиец, който се сприятелява с една от жертвите си, сирачето Матилда (Natalie Portman), след като семейството й е избито от корумпиран DEA агент (Gary Oldman). Въпреки че оригиналната версия на филма е пусната в САЩ чак през 2000 г. на DVD, Reno е вече световна звезда.
Непредвидимия му избор на филми постоянно изненадва публиката, но актьорът показва, че е способен на много повече от високооктанови екшъни. През следващите години за него става традиция да участва в един френски филм за всяка американска продукция, в която се появява. С роли в ленти като French Kiss (1995), Mission: Impossible (1996) и Roseanna's Grave (1997), Рено се харесва едновремнно и на мъжката, и на дамската част от почитателите на седмото изкуство.
1998 е много успешна година за него и в САЩ, и във Франция благодарение на Corridors of Time: The Visitors II, Godzilla и Ronin. Противопоставяйки персонажите си на тези на Robert De Niro, Рено очевидно е талант с който трябва да се съобразяват. Преди адаптацията на The Visitors за САЩ, актьорът се изправя пред огромна опасност в трилъра The Crimson Rivers (2000). Докато снима екшъни като Wasabi (2001) и фантастиката Rollerball (2002), Рено намира време и за участия в по-малки продукции като Jet Lag (2002), след което решава отново да се поизцапа с Crimson Rivers 2: Angels of the Apocalypse (2004).
Роли във френскоезичните продукции L'Corse Enquкte и L'Empire des loups са основните ангажименти на актьора през 2005 г. През 2006 г. Reno се завръща към касовите продукции с The Pink Panther, The Da Vinci Code и Flyboys. Следват филмите Cash (2008), L`immortel, Margaret, LaRafle, заснети през 2010 г. и Fantomas (2011).

Филмография:

Flushed Away (2006)
Margaret (2006)
Шифърът на Леонардо (The Da Vinci Code) (2006)
Ескадрилата (Flyboys) (2006)
Розовата пантера (The Pink Panther) (2006)
Тигърът и снегът (The Tiger And The Snow) (2005)
Империята на вълците (L'Empire des loups) (2005)
L'Enquкte corse (2004)
Hotel Rwanda (2004)
Пурпурните реки II (Les Riviиres pourpres II: Les anges de l'apocalypse) (2004)
Tais-toi! (2003)
Ролербол (Rollerball) (2002)
Часова разлика (Dйcalage horaire) (2002)
Уасаби (Wasabi) (2001)
Гости от миналото (Just Visiting) (2001)
Пурпурните реки (Les Riviиres pourpres) (2000, Crimson Rivers)
Ронин (Ronin) (1998)
Годзила (1998) (Godzilla) (1998)
Les Couloirs du temps: Les visiteurs 2 (1998)
Les Soeurs Soleil (1997)
Un amour de sorciиre (1997)
Не умирай, Розана (Roseanna's Grave) (1997)
Le Jaguar (1996)
Невъзможна мисия (Mission: Impossible) (1996)
Отвъд облаците (Al di lа delle nuvole) (1995)
Френска целувка (French Kiss) (1995)
Les Truffes (1995)
Леон (Lйon) (1994)
Les Visiteurs (1993)
Flight from Justice (1993; телевизия)
Paranoпa (1993)
La Vis (1993)
Kurenai no buta (1992; глас)
L'Opйration Corned-Beef (1991)
Loulou Graffiti (1991)
Никита (Nikita) (1990)
L'Homme au masque d'or (1990)
Безкрайна синева (Le Grand Bleu) (1988)
Метро (Subway) (1985)