 Родителите на Дилън, Ейбрам Цимерман и Беатрис Стоун, са част от местната малка, но сплотена, еврейска общност. Семейството живее в Дълут до 1947 година, когато бащата заболява, след което се преместват в Хибинг, родния град на майката, където Дилън прекарва остатъка от детството си. През тези години той прекарва дълго време в слушане на радио - първоначално на блус и кънтри, а по-късно и на ранния рокендрол. В гимназията участва в няколко групи. "Шадоу Бластърс" просъществува за кратко, но следващата, "Голдън Кордс", е по-трайна и свири кавър версии на популярни песни. През 1959 година Дилън вижда Бъди Холи на живо по време на негово турне. През същата година на два пъти акомпанира на пиано изпълнения на Боби Вий, като използва псевдонима Елстън Гън. През септември 1959 година Цимерман се премества в Минеаполис и се записва в университета на Минесота. Първоначалното му увлечение към рокендрола отстъпва място на интерес към народната музика. Скоро започва да пее в местното кафе "10 O'clock Scholar" и става активен участник във фолк сцената в Динкитаун. По това време започва да използва и псевдонима Боб Дилън. Дилън прекъсва обучението си в университета в края на първата година и през януари 1961 година се премества в Ню Йорк, където се надява да свири и да се срещне с музикалния си идол Уди Гътри. Първоначално Дилън свири в различни клубове в Гринич Вилидж, а през септември 1961 г. вече получава по-широко признание, като в "Ню Йорк Таймс" е публикувана положителна критика на Робърт Шелтън. През октомври Хамънд подписва договор с Дилън за компанията Кълъмбия Рекърдс и през 1962 година излиза първият му албум "Bob Dylan". Той включва популярни фолк, блус и госпъл песни, както и две оригинални композиции. Албумът не прави голямо впечатление, като през първата година са продадени само 5 хиляди копия, които едва покриват разходите по издаването. През 1962 година музикантът предприема две важни за кариерата си стъпки. Той официално променя името си на Робърт Дилън и подписва договор с Албърт Гросман, който остава негов мениджър до 1970 година. Гросман е известен с конфликтния си характер и с пламенната лоялност към своя основен клиент. През май 1963 година, когато излиза вторият му албум "The Freewheelin' Bob Dylan", Дилън вече започва да си създава име както на певец, така и на автор на песни. Най-известната песен на Боб Дилън по това време, "Blowin' in the Wind", частично заема мелодията на народната робска песен "No More Auction Block", а текстът й критикува общественото и политическо статукво. Песента е записвана в много версии, а в изпълнението на Питър, Пол и Мери се превръща в международен хит, ставайки първата от поредица успехи на различни изпълнители с песни на Дилън. В албума са и антивоенните песни "Тежък дъжд ще падне", "Блус за Втората световна война", "Оксфорд стрийт" и др., които го нареждат между водещите певци на протестни песни. Дилън е активна фигура и в обществения живот – участва в похода към Вашингтон, организиран от Мартин Лутър Кинг, в борбата с расовата дискриминация и други прояви на прогресивните сили в САЩ, което се чувства и в третия му албум "Времената се менят". Под влияниета на "Бийтълс" и други групи, Дилън слага началото на синтеза между фолк и рок. За първа песен от това направление се смята "Човекът с дайрето", станала популярна от изпълнението на Бърдс. Използването на електрически инструменти е посрещнато с негодувание от привържениците на стила фолк. Същата година се появява първата му успешна песен в класациите на САЩ - "Като търкалящ се камък", а през 1966 предприема първото си световно турне. Музиката на Дилън от последните две години има огромно влияние върху развитието на рокмузиката – повече от 150 групи и изпълнители интерпретират негови песни. През 70-те пътят на Боб Дилън е противоречив – опитва с кънтри мелодии, шлагери, филмова музика. През 1976 осъществява триумфално турне из САЩ с група "Бенд", в което напомня за най-добрите си години. След пауза от две години в началото на 80-те, певецът подновява дейността си с албума "Неверници", в който участват М. Нопфлър и А. Кларк от "Дайър стрейтс", както и други известни музиканти. Този албум се смята за завръщане към темите от 60-те, което се потвърждава и от следващите му албуми. Боб Дилън обикновено изпълнява песните си, свирейки на китара, пиано или хармоника. По време на продължителната си кариера Боб Дилън получава множество награди и отличия - Грами, Златен глобус, Оскар, включен е в Залата на славата на рокендрола. Класация на списание "Ролинг Стоунс" го определя като втория по значение изпълнител в историята на популярната музика след Бийтълс. Последният студиен албум на Дилън, "Modern Times", е издаден на 29 август 2006 година и дебютира под №1 в класацията за албуми "Билборд 200", като по-късно е обявен от сп. "Ролинг Стоунс" за албум на годината.
Дискография: Christmas In The Heart (2009)
|
