Личност на месеца
Представяме ви:
Марлон Брандо
"Единственото задължение на актьора към публиката е да не я отегчава" казва Марлон Брандо – символа на 60-те, идола на "изгубеното поколение", дон Корлеоне. През киното и живота той преминава непредсказуем, по мачовски груб, дори жесток. След себе си оставя скандали, незаконородени деца, семейни драми и запомнящи се роли.
Марлон Брандо е роден на 3 април 1924 г. в Омаха, Небраска. Син е на търговски представител и неуспяла актриса. От ранна възраст бъдещият актьор става свидетел на семейни скандали, често пламнали заради любовта на родителите му към алкохола. Семейството непрекъснато се мести от град на град. За малкия Марлон повече се грижат сестрите му, отколкото майката, тъй като тя често е в плен на бутилката или полицията. Брандо наследява неуравновесения характер на родителите си, не посещава редовно училище и често се среща с директора. Заради проблеми с дисциплината на 16-годишна възраст е изпратен във военно училище. Там остава 3 години, но е изключен в годината на завършване. По това време по-голямата му сестра Франсис е в Ню Йорк и се опитва да стане актриса. Брандо заминава при нея и решава да се посвети на актьорството. Той работи каквото му падне, за да плаща актьорското си образование в прочутото студио на Лий Страсбърг.
През 1944 г. Брандо влиза в театъра. Артистичните му възможности привличат вниманието на прочутия сценарист и режисьор Елиа Казан. Три години по-късно той му дава главната роля в спектакъла си по пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай желание".
С Вивиан Лий в "Трамвай "Желание"
През 1950 г. Брандо изиграва първата си роля на голям екран във филма "Мъжете". Година по-късно превъплъщението му в Стенли Ковалски от екранизацията на "Трамвай желание" го изстрелва при звездите в киното. Брандо получава както одобрението на публиката и критиката, така и статуса на велик актьор.
Неговата игра във филма е едно от най-емблематичните проявления на века, портрет на мъж – едновременно вулгарен и арогантен, - всичко противоположно на нежността и цивилизоваността в съвременната култура. Ролята подарява на света нова звезда – 27-годишния Марлон Брандо, който оправдава всички очаквания на киноманите, свързани с представите им за актьора от психологическа гледна точка. След появата на младия Брандо на екрана всички познати до този момент правила в киното се променят завинаги.
Марлон Брандо и Джеймс Мейсън в "Юлий Цезар"
Следват роли, за които Брандо печели награди и номинации. "На кея" от 1954 г. донася първия Оскар. Великолепната му игра записва актьора в историята на киното. Следващите 10 години преминават в изпълнение на жизнерадостни роли и кавги с работодатели. Хаосът в личния живот на Брандо не пречи на влизането му от филм във филм. "Вива Запата", "Юлий Цезар", "Балът на прокълнатите", "Бунтовниците на Баунти", "Отмъщението има две лица" и др. го правят прочут в цял свят.
Като дон Корлеоне в "Кръстникът"
В края на 60-те и началото на 70-те години натрупаните килограми, необмислените изказвания и грубият език постепенно отказват големите продуценти и режисьори от идеята да ангажират Брандо в своите суперпродукции. Той е на път да се превърне в нежелан парий, когато Франсис Форд Копола го харесва за ролята на дон Корлеоне в "Кръстникът". Филмовото студио е категорично против, но Брандо успява да спечели симпатиите на екипа още на пробните снимки. Получава ролята, а след това и напълно заслужен Оскар. С това интересът към актьора е възобновен.
Като Уолтър Курц в "Апокалипсис сега"
Следват: "Последно танго в Париж", "Апокалипсис сега", "Новакът", "Новият Дон Жуан" и др.
Непрестанните спекулации с личния живот на актьора го карат сам да поеме инициатива и да разкаже живота си на своите почитатели. През 1995 г. издава автобиографичната книга "Песните на мама".
Марлон Брандо и Фей Дънауей в "Новият дон Жуан"
Освен едно от най-влиятелните лица в киното, Брандо е борец в много каузи, като основната е за правата на индианците в САЩ.
През последните години от живота си Брандо получава повече внимание от медиите заради проблемния си личен живот и борбата си със затлъстяването отколкото заради актьорската си кариера.
На 1 юли, 2004 г. в болница, на 80 годишна възраст Марлон Брандо завършва земния си път.
Срещи с Марлон Брандо в отдел Изкуство:
"Апокалипсис сега"
"Еднооките валета"
"Трамвай Желание"
"Новият Дон Жуан"
"Последно танго в Париж"
"Новакът"
"Брандо - Зад кулисите"
"Песните на мама" |
