"Не вярвам в Бог. Вярвам в Ал Пачино."

Хавиер Анхел Енсинас Бардем, или просто Хавиер Бардем, се ражда на 1 март 1969 г. в Лас Палмас де Гран Канария, Испания в семейството на Карлос Енсинас и известната през 60-те години актрисата Пилар Бардем. Чичо му е режисьорът Хуан Антонио Бардем, който е изпратен в затвора по време на режима на Франко, когато филмът му "Death Of A Cyclist" печели награда на критиката в Кан. Има по-големи брат и сестра, също актьори. Родът му е свързан с филмовите продукции още от най-ранните дни на Испанското кино. Така, на 6 години и половина Хавиер Бардем изиграва първата си филмова роля – в продукцията "Разбойникът" (El Picaro), след което участва в няколко телевизионни сериала.
През тийнейджърските си години той се насочва към друга сфера на изкуството – рисуването, и дори известно време учи в специализирано училище в Мадрид. Но бързо се преориентира към спорта, тъй като смята, че никога няма да успее да стане талантлив художник. Заниманията със спорт му помагат да развие мощна мускулатура, която определено изиграва своята роля за изграждането на актьорския му "мачо" имидж. Този образ се оказва много търсен в испанското кино от 90-те години, което с юношески плам разработва темата за всепроникващата сексуалност. Във филма на Бигас Луна "Златните яйца", героят е мачо и жиголо "в една опаковка" – прави кариера и бизнес благодарение на указаните в заглавието органи. В черната детективска комедия на Мануел Гомес Перейра "Между краката" героят на Бардем е много активен член на обществото на анонимните сексхолици.
Пак като тийнейджър е бил член на испанския национален отбор, а след това отново се захваща със сценична дейност и започва да обикаля из страната като част от независима театрална трупа.
Преди да започне да се занимава професионално с кино, Хавиер Бардем сменя много разнородни занимания. Бил е бияч, писател, строител и дори стриптийзьор. На 20-годишна възраст му възлагат роля във филма "The Ages of Lulu", но първото му участие в международна продукция е през 1992 г. Тогава играе в испанската трагикомедия "Jamon Jamon" (Шунка, шунка), която се оказва дебют и за настоящата му спътница в живота – Пенелопе Круз.
С тази роля той веднага печели популярност и започват да го окачествяват като сексимвол, но за да избяга от този образ, Хавиер Бардем отказва следващи подобни участия и по-скоро се появява от филм на филм като непознато лице.
Първата си англоезична роля изиграва през 1997 г. във филма "Perdita Durango", но до 2000 г. се е снимал в близо две дузини филми в родната си страна.
Международният пробив на Хавиер Бардем настъпва именно през 2000 г., когато е избран да изиграе ролята на кубинския писател Рейналдо Аренас в биографичния филм "Преди да падне нощта" ("Before Night Falls"). В подготовката си за ролята Бардем сваля 15 килограма и докарва до съвършенство своя английски.
Освен че участието му е забележително и паметно, му донася и номинация за "Оскар" в категорията "Най-добър актьор", което прави Хавиер Бардем първият испанец, номиниран за отличието. Така той се открива за голямото кино и попада в света на Холивуд.
През 2002 г. Хавиер Бардем участва в дебютния режисьорски проект на Джон Малкович "The Dancer Upstairs", а през 2004 г. получава малка роля във филма "Collateral", където играе заедно с Том Круз. Същата година печели и наградата за най-добър актьор на фестивала във Венеция заради главната роля, която изпълнява във филма "The Sea Inside".
Следва участие в една от главните роли в "Призраците на Гоя", филм на на Милош Форман, който не отговаря напълно на очакванията нито от режисьора, нито от актьорите, сред които са и Стелан Скарсгаард и Натали Портман.
С най-новия си филм, драматичният трилър на братята Коен "Няма място за старите кучета", Хавиер Бардем освен номинацията за "Оскар", вече спечели десетки награди, сред които тази на Британската киноакадемия и "Златен глобус".
През 2008 г. Хавиер Бардем и Пенелопе Круз отново се събират на големия екран – този път във филма на Уди Алън "Вики Кристина Барселона", който бележи големи успехи в световното кино, благодарение на блестящата им актьорска игра, подкрепена от присъствието и на Скарлет Йохансон. По време на снимките на "Вики Кристина Барселона" обаче пламва искрата на любовта между него и красивата испанска актриса, с която от дълги години са приятели. През лятото на 2010 г. те сключват брак на тайна церемония на Бахамите, а в началото на 2011 г. им се ражда син.

Филмография:

1990 - Лулу – Историята на една Жена - Las edades de Lulu
1991 - Amo tu cama rica
1991 - Tacones lejanos - "Високи токчета"
1992 - Jamon Jamon - "Шунка, шунка"
1993 - Huevos de oro
1993 - Huidos
1993 - El amante bilingue
1994 - Dias contados
1994 - El detective y la muerte
1995 - La Madre
1995 - Boca a boca
1996 - Extasis
1996 - El amor perjudica seriamente la salud
1996 - Mas que amor, frenesi
1997 - Airbag
1997 - Carne tremula
1997 - Perdita Durango
1998 - Torrente, el brazo tonto de la ley
1999 - Entre las piernas
1999 - Los lobos de Washington
1999 - Segunda piel
2000 - Before Night Falls - "Преди да падне нощта"
2002 - Pasos de baile – "Стъпките на танца"
2002 - Los lunes al sol
2004 - Collateral - "Съучастникът"
2004 - Навътре в Морето (Mar adentro)
2006 - Goya's Ghosts / Los Fantasmas de Goya – "Призраците на Гоя"
2007 - Няма място за старите кучета - No Country for Old Men
2007 - "Любов по време на холера" - Love in the Time of Cholera
2008 - Вики, Кристина, Барселона - Vicky Cristina Barcelona
2009 - Яж, моли се и обичай!