Личност на месеца
Представяме ви:
Колосът Микеланджело Буонароти: художник, скулптур, поет, архитект...
Микеланджело. Портрет от Марчело Венусти, 1535 г.
"Ако още на младини бях осъзнал, че неустоимата прелест на красотата, в която съм влюбен, ще нахлуе един ден в сърцето ми, за да запали там пламък и да ме подложи на безкрайни мъки, с радост бих изгасил още тогава светлината на моите очи!"
Преди 535 години (6 март 1475) в малкото градче Капрезе (Тоскана) се ражда един от най-великите гении в изкуството Микеланджело Буонароти. На тринайсетгодишна възраст започва да работи в ателието на известния флорентински живописец Доменико Гирландайо, където изучава техниките на фреската. Талантът му привлича вниманието на Лоренцо Великолепни – един от най-големите покровители на изкуството.
"Битката с кентаврите"
От 1489 до 1492 г. Микеланджело живее и работи в неговия Палацо Медичи във Вия Ларга, изучава античното изкуство и среща много известни поети и философи. През този период той прави своите първи самостоятелни творби – Мадоната на стълбите и Битката с кентаврите. След смъртта на Лоренцо Медичи художникът живее известно време в манастирската болница Санто Спирито, където, подобно на Леонардо, изучава анатомията на човешкото тяло, като прави дисекции на трупове. От престоя му там е останало едно негово Разпятие.
През 1494 г. той напуска Флоренция и отива първо във Венеция, после и в Болоня. През 1496 г. Микеланджело пристига в Рим и остава там до 1501 г. Голяма слава и известност му донася скулптурата Пиета, която изработва за катедралата "Св. Петър" Ватикана.
"Пиета"
Композицията е озарена от спокойната красота на Мадоната с почти детско изражение на лицето. В скута си държи тялото на Христос, сякаш е заспало дете. Когато в Рим видели творбата, никой не можел да повярва, че е изваяна от толкова млад скулптор. Според легендата, Микеланджело се ядосал, промъкнал се през нощта и гравирал името си върху лентата на Дева Мария. И наистина това е единственото произведение, носещо подписа му.
"Давид" През годините 1501-1504, по поръчка на Флорентинския съвет, скулпторът създава една от най-забележителните си творби – статуята на пазителя на града - библейския Давид. Скулптурата представя мъжа гол и беззащитен, ала косият му поглед и решително свъсенотото му чело са въплъщение на онази страховитост, характерна за всички творби на Микеланджело. Авторът се отказва от традиционния образ на Давид като победител и създава на негово място символ, обединяващ силата с гнева. През Ренесанса тези две качества са смятани за граждански добродетели, особено във Флорентинската република.
"Мойсей"
През 1505 г. Микеланджело получава поръчка от папа Юлий II за папска гробница. Първоначално проектът е включвал 40 статуи, но така и не се осъществява. Скулпторът създава няколко великолепни фигури на Мойсей, Умиращият роб и Непокорният роб. Днес статуята на Мойсей краси базиликата "Сан Пиетро ин Винколи" в Рим, където се намира гробницата.
През 1508 г. Юлий II настоява художника да изрисува тавана на Сикстинската капела. Микеланджело полага всички усилия да откаже тази "чест". До този момент той не само омаловажава живописта, но и не пропуска случай да изтъкне превъзходстовто на скулптурата над нея. Десети май 1508 г. е първият ден на това гигантско начинание.
Детайл от "Сътворението: Бог вдъхва живот на Адам.
Микеланджело държи сам да изработи техниката на стенописването и проектира собствено скеле. Таванът е с големина 40 x 14 м. В централната му част са разположени деветте сцени от библейското Битие. Те започват с изображението на един атлетичен Бог, носещ се върху облак от духове. Дотегнало му е да живее в самота и създава Адам, по свой образ и подобие, а след това сътворява и Ева в Райската градина. Тези първи човешки същества са истински храмове на плътта. Те сякаш обемат онези страсти и прегрешения, наказанията за които ще бъдат изобразени в следващите сюжети: Изкушението, Първородният грях и Потопът. В страничните части са представени по-второстепенни библейски епизоди, а също предците на Христа, седемте Пророци и петте Сибили. Изображенията се разгръщат на длъж и на шир по този таван и надолу по стените като разцвет на една чиста и дива красота. Микеланджело рисува легнал по гръб четири години (1508-1512). и излиза като победител от тази титанична борба за голямо разочарование на враговете си.
Гробницата на Медичите
През 1519 г. получава поръчка за гробницата на фамилията Медичи в църквата "Сан Лоренцо" във Флоренция. За нея извайва Ден и Нощ и Зора и Здрач.
През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки поканите на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият папа Павел III му възлага поръчка да нарисува Страшния съд и издава бреве на 1 септември 1535 г., с което назначава художника за официален архитект, скулптор и живописец на Ватиканския дворец с доживотна пенсия. От 1536 до 1541 г. Микеланджело работи върху стенописа Страшния съд.
"Страшният съд"
На площ (17 м х 13 м) създава поразителна гледка – Христос, заобиколен от разрушителна орда от около 300 мъже, жени, деца, светии, ангели и дяволи, повечето облени от ярка дневна светлина. Наблъскани в задушаващо напрежение, скупчени на групи, те са завихрени около централната фигура на Христос, за да бъдат в края на краищата погълнати от бездната. Заради голите тела Биаджо да Чезена завява: "Такава светотатствена творба не е за папската капела, а за баня или за дом със съмнителна слава". Вазари предсказва феноменалното въздействие на тази фреска: "Това е върховно постижение на живописта, която трябва да бъде модел за нашето изкуство".
През периода 1537-1539 г. Микеланджело получава поръчка да преустрои Кампидолио, върха на Капитолийския хълм, в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план.
През 1546 г. художникът е назначен за главен архитект на "Св. Петър". Катедралата е построена според плана на Донато Браманте, но Микеланджело проектира нейния купол и екстериора на олтарния край на сградата. Извайва двете си изключителни и прочувствени късни Пиети, които се възприемат направо с душата. Те са сплав от страдание и любов. Над Пиета Ронданини, работи само 6 дни преди смъртта си. Микеланджело умира в Рим на 18 февруари 1564 г. на 89-годишна възраст, но е погребан, съобразно неговото желание, във Флоренция - в църквата "Санта Кроче".
"Леда и лебеда". 1530 г.
Разяждан от вечното недоволство, отчаян от несъвършенството между внушителните си замисли и осъщественото Микеланджело не отдава особено значение на своите стихове. За тях казва, че са сътворени от "камениста, нажежена до бяло лава". 60 г. след смъртта му (1623 г.) синът на неговия племенник (Микеланджело-младия) ги събира и публикува като ги подлага на безмилостна редакция: променяйки думи, изрази, обръщения. Едва през 1863 г. Гуасти издава във Флоренция първото критическо издание, като възстановява оригиналния текст.
"Всички художници имат огромно и вечно задължение към Микеланджело, виждайки, че той е разчупил оковите и веригите, които преди са ги ограничавали, принуждавайки ги да създават традиционни форми". Вазари. |
