Личност на месеца

Представяме ви:

Пиер-Огюст Реноар
(1841-1919)

Пиер-Огюст Реноар

Пиер-Огюст Реноар автопортрет 1875 г.

Пиер-Огюст Реноар автопортрет 1910 г.

Пиер-Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir) е френски художник, график и скулптор, един от основните представители на импресионизма. Известен е предимно като майстор на светски портрети, не лишени от сантименталност. Той е първият импресионист, който печели успех сред състоятелните парижани. Върху неговото творчество са оказали влияние Дьолакроа, Курбе, Мане и Коро.

Роден е на 25 февруари 1841 година в Лимонж, в централната част на Франция. Той е шестото дете на бедния шивач Леонард Реноар и съпругата му Маргарита Марле. През 1844 семейство Реноар се премества в Париж и Огюст постъпва в църковния хор на катедралата Сен-Есташ. Заради забележителния му глас ръководителят на хора, Шарл Гуно, се опитва да убеди родителите му да го насочат към музиката, но момчето избира училището по живопис. Печели си репутацията на жизнерадостно, но сериозно дете, което притежава художествени умения и рисува много.

През 1860 година Реноар става копировач в Лувъра, а две години по-късно се обучава по рисуване при Шарл Глейр. Запознава се с Моне, Сисле, Базил, Писаро и Сезан. Първата му изложена картина е „Танцуващата Есмералда“ (1864), но признанието идва по-късно, след Първата изложба на импресионистите (1874).

За разлика от картините на Моне в пейзажите на Реноар винаги присъстват човешки фигури. Използваните от него цветове са все по-светли, стилът му – по-свободен. Творбите му са изпълнени с цветни петна и неясни силуети.

Неговият импресионистичен период започва през около 1875 година, когато се ориентира към сцени от живота на парижките предградия, ресторанти и забави. Въпреки че през този период в известна степен наподобява Мане и Моне, се отличава значително от тях. Интересувайки се от това, което му е близко, Реноар изобразява съвременния живот, без да отделя внимание на исторически и митологични сюжети. Представяйки действителността, променя това, което намира за неподходящо. Самият той никога не се е считал за импресионист и решително е отхвърлял основния принцип на Моне за необходимостта от точно възпроизвеждане на природата. Той не отразява действителността такава, каквато е, а използва от нея само това, което му е нужно, заявявайки, че от природата не можем да се научим на изкуство.

Pierre-Auguste Renoir, Luncheon-Of-The-Boating-Party

Pierre-Auguste Renoir, The Reading, 1890

Pierre-Auguste Renoir, Girls At The Cests

Pierre-Auguste Renoir, Mlle Irene Cahen DAnvers, 1880

Pierre-Auguste Renoir

Pierre-Auguste Renoir, Woman With A Cat

Pierre-Auguste Renoir, Bather With Blonde Hair

Pierre-Auguste Renoir, Arabian

Pierre-Auguste Renoir, Dance At The Moulin De La Galette

За ранните портрети на Реноар е характерно, че той не изолира своя модел от заобикалящата го среда, а чрез хармоничен баланс представя човека като част от света. На Третата изложба на импресионистите той представя двадесет и две свои работи, сред които и портрета на френската актриса от театъра „Комеди Франсез“, Жана Самари. Двамата се запознават през 1876 година в дома на писателя Алфонс Доде. Смята се, че Реноар създава този портрет на актрисата през онзи щастлив период, когато рисува, вдъхновен от модела, без да бъде ограничаван да се съобразява с вкусовете на свой клиент.

По природа Реноар е бил жизнерадостен и твърде емоционален, така че трудно се подчинявал на строга дисциплина.

През 1865 година у дома на своя приятел, художникът Жул Льо Кьор, Огюст се запознава с 16-годишната Лиза Трео, с която скоро започват връзка и тя става неговия предпочитан модел. През 1872 година Лиза оставя Реноар и се омъжва за друг.

Творческата кариера на художника е прекъсната през 1870-1871 година, тъй като по време на Френско-пруската война влиза в армията. Назначен е в десети полк на леката кавалерия в Бордо, но при първа възможност се връща в Париж. Благодарение на приятеля си Дюран-Рюел, който купува много от картините му, Реноар успява да закупи голямо студио. През 1873 година участва в Салона на отхвърлените, а на следващата година участва в Първата изложба на импресионистите. Голямo влияние върху творчеството му оказват неговите пътувания.

Pierre-Auguste Renoir, Tulips Vase

Pierre-Auguste Renoir, The Rose Garden At Wargemont, 1879

Pierre-Auguste Renoir, Bouquet Of Spring Flowers

Pierre-Auguste Renoir, Summer Landscape Aka Woman With A Parasol In A Garden

Pierre-Auguste Renoir, Stilllife Flowers And Fruit, 1889

Pierre-Auguste Renoir, The Piazza San Marco, 1881

Pierre-Auguste Renoir, Onions, 1881

Pierre-Auguste Renoir

През 1879 година, а след това през 1882 той посещава Северна Африка, след това Гърнси (1880), а 1881-1882 – Италия. Според Реноар живописта се усвоява в музеите и благодарение на своите посещения в редица музеи в Лондон, Холандия, Испания и Германия, успява да усъвършенства техниката си. Постепенно се връща към конкретните предметни изображения и сцените от градския живот, пейзажите и женските образи.

Жени се за Алина Реноар, с която се е запознал десет години по-рано, когато тя е била 21-годишна. Двамата вече имали син, Пиер, роден през 1885. След сватбата им се раждат още двама сина — Жан (1894) и Клод, известен като “Коко” (1901), който става един от най-популярните модели на баща си. През този период Реноар постигна слава и успех и е обявен за един от водещите художници на Франция и получава званието кавалер на Ордена на Почетния легион.

Но личното щастие и професионалният успех на художника са помрачени, тъй като през около 1892 година той се разболява от ревматоиден артрит. С течение на времето движенията се превръщат в проблем за него. Поради ревматизма на Реноар се налага семейството да напусне Париж, премествайки се в Кан сюр Мер, Прованс, имението "Колет" (1903). След паралитичен пристъп през 1912 година Реноар е прикован на инвалидна количка. Въпреки това продължава да рисува с четка, която болногледачката поставяла между пръстите му.

Реноар умира на 3 декември 1919 година в Кан сюр Мер.