Стояна-Мария Константинова Мутафова е българска актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Бащата на Стоянка Мутафова е писателят ерудит Константин Мутафов, братовчед на Пенчо Славейков. Тя завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София, театралния отдел на Академия та на изкуствата в Прага, Чехия (1947-1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър “Ив. Вазов” . Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър “Ал. Константинов”, където работи от 1956 до 1991 г. През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, а през 2002 г. орден “Стара планина”, I степен. Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Вторият и съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария. Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота и. С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Някои я наричат „стихийното бедствие”, други „лудетината”, а за трети е просто „диагнозата Мутафова”. Всички обаче са единодушни, че актрисата винаги е била свободна и е внушавала такова състояние на духа и на околните, без да се съобразява с хорското мнение и авторитетите на деня. В своята биографична книга “Една фурия на 90”, в съавторство с драматурга Юрий Дачев, Стоянка Мутафова разкрива „гаменския” си нрав, както сама го определя.
Светът минава през сетивата й, дава им острота и сила, които са наистина феноменални. Светът в очите на Стояна е пълен, цветен, тъжен и смешен в мяра, непостижима за дру гите. Тя е от онези хора, които, колкото повече доближаваш, толкова по-необятни ти се струват. Малцина могат да си представят, че Стояна обича самовглъбеността и тишината около себе си. Скептичната усмивка е повече Стоянина, не кикотът. Театрални роли: В навечерието (дебют) Игрални филми: Столичани в повече (2010)
|
