Личност на месеца

Представяме ви:

Никълъс Кейдж

Никълъс Кейдж

Никълъс Ким Копола (на английски: Nicholas Kim Coppola), известен като Никълъс Кейдж (Nicolas Cage), е американски актьор, режисьор и продуцент, носител на наградата Оскар за най-добра главна мъжка роля във филма "Да напуснеш Лас Вегас" (1995). По бащина линия той е племенник на световноизвестния режисьор Франсис Форд Копола и първи братовчед на сценаристката София Копола (също носителка на Оскар за сценария на филма "Загубен в превода").

Никълъс Кейдж е роден на 7 януари 1964 год. в Лонг Бийч, Калифорния (САЩ) в семейството на професор по литература и танцьорка-хореографка. Неговата истинска фамилия е Копола, но тъй като не искал да се грее на славата на знаменития си чичо Френсис Форд Копола (режисьор на знаменитите филми "Кръстникът", "Апокалипсис сега", "Разговорът" и др.) решава да я смени с псевдоним. В някои интервюта по-късно споделя, че избрал името Кейдж в чест на композитор-авангардист, който се казвал така, а в други твърди, че го заимствал от известен герой от комиксите.
Кейдж бил най-малкият в семейството. Неговият по-голям брат Марк става диджей и актьор, а средният - Кристофър -режисьор. Никълъс дори се снима във филма му "Падение" (1993).
Кейдж имал доста трудно детство, макар и да не обича да разказва за този период от живота си. Той бил съвсем малък, когато неговата майка Джой Вогелсанг постъпила в психиатрична клиника за лечение на тежка форма на депресия. Лекували я с електрошок и тя загубва паметта си. С мъжа си се развежда, когато Никълъс бил едва 12-годишен.

Отношенията на бъдещата кинозвезда с бащата Аугъст Копола, син на композитора Кармин Копола и роден брат на великия кинорежисьор Френсис Форд Копола, винаги са били доста сложни. Кейдж смята, че баща му е затаил враждебност към него, след като при една семейна свада съпругата го излъгала, че Ник не е от него.

Първите си опити като актьор Никълъс Кейдж прави още като ученик в училище в Бевърли Хилз, а по-късно в средния курс прекарва ваканциите, посещавайки актьорските курсове към "American teatre" в Сан Франциско. Напуска училище 17-годишен и започва да си търси роли в киното. Телевизионният му дебют се състоял през 1981 г. във филма "Най-добрите времена" (Best of times, 1981), последван от незначителни роли в киното, които обаче не му носят желаната популярност.
С участието си във филма "Момичето от долината" 17-годишният актьор привлича вниманието. Въпреки този ранен успех, началото не е леко. Самият той споделя, че това били тежки времена за него.
Известността идва едва след участието му през 1987 г. в "Да отгледаш Аризона" (Raising Arisona) на братя Джоел и Итън Коен, "Лунатици" (Moonstruck) на Норман Джуисън и "Диво сърце" на Дейвид Линч (отличен през 1990 г. със Златна палма на кинофестивала в Кан).

Актьорският му талант обаче е безрезервно признат и от критиката, и от публиката, след ролята на сценариста-алкохолик от филма на Майк Фигис "Да напуснеш Лас Вегас" (Leaving Las Vegas, 1995). За превъзходната си игра в него Никълъс Кейдж е удостоен през 1996 г. с мечтаната от всеки актьор награда "Оскар".

Лунатици (Moonstruck), 1987

Зандалии (Zandalee), 1991

Да напуснеш Лас (Вегас Leaving Las Vegas), 1995

Адаптация (Adaptation), 2002

Цар на войната (Lord of War), 2005

Капан (The Wicker Man), 2006

Мръсна игра (Trespass), 2011

Сезонът на вещицата (Season of the Witch), 2011

Опасна плячка (Stolen), 2012

Същата година се жени за актрисата Патриша Аркет, независимо че и двамата имат деца от предишни връзки. Никълъс например има син - дванайсетгодишният днес Уестън - от актрисата Кристина Фултън.

Кейдж става популярен сред масовата публика, след като почва да се снима във висобюджетни продукции, като "Скалата" (The Rock, 1996), "Въздушен затвор" (Con Air, 1997) и "Лице на заем" (Face Off, 1997) на режисьора Джон Ву, които имат огромен касов успех. Благодарение на тях той успява да влезе в така наречения клуб "20 милиона", в който "членуват" холивудските актьори, чиито хонорари за участие във филм възлизат на тази закръглена сума. Така например, Кейдж получил именно толкова пари, за да се снима в "Да изчезнеш за 60 секунди" (Gone in sixty seconds, 2000), както и за един от последните си засега филми "Гласът на вятъра" (Windtalkers, 2002), режисиран отново от Джон Ву.
Но Кейдж не участва в лесносмилаеми екшъни, а продължава да приема с готовност участия и в по-нестандартни за Холивуд творби. През 1998 г. играе с Мег Райън във философската мелодрама "Градът на ангелите" (City of Angels, 1998), през 1999-а - в трилъра "8 мм" (8 mm) и пр. Но с каквито и роли да се заеме, неговата идея-фикс винаги си остава тоталното превъплъщение в екранния персонаж. Старанието му да се вживява напълно в своите герои е почти маниакално: така например, докато се снима във филма "Пилето" ("Birdy", 1984) на режисьора Алън Паркър, Кейдж настоял да му извадят без упойка два зъба, за да прилича на своя герой, а по време на снимките на "Целувката на вампира" (Vampire's Kiss, 1989) изял пред камерата жива хлебарка.
Докато се подготвя за участието си в "До краен предел" (Bringing out the Dead, 1999) на режисьора Мартин Скорсезе, ходел редовно на нощни дежурства с екип от лекари на "Спешна помощ", за да опознае отблизо умопобъркващия ритъм на тяхната работа в град като Ню Йорк.

От 1995 насам той се е снимал в над 20 филма. Тяхната популярност и приходите в касите на кината говорят за необикновената работоспособност на актьора, за неговата многопластовост и умението му да си избира филми и режисьори.
Никълъс Кейдж се пробва също в продуцентството и режисурата. През 2002 година бе режисьорският му дебют с филма "Сони".
През 2001 г. той се разведе със съпругата си Патриша Аркет. Според слуховете, вина за разваляне на отношенията помежду им имала Пенелопе Круз, с която точно тогава се снима във филма "Мандолината на капитан Корели".

По-важни награди: "Оскар" (1996) за най-добър актьор за филма "Да напуснеш Лас Вегас"; "Златен глобус"(1996) за най-добър драматичен актьор в "Да напуснеш Лас Вегас"; MTV Movie Awards (1998) за най-добър екранен дует (с Джон Траволта) в "Лице на заем" и през 1997 отново за най-добър екранен дует (с Шон Конъри) за филма "Скалата" (The Rock) и др.

Филмография:

Брубейкър (Brubaker), 1980
Най-добрите времена (Best Of Times), 1981
Бързи времена в Риджмънт (Fast Times at Ridgemont High), 1982
Аутсайдерите (The Outsiders), 1983
Състезание с Луната (Racing with the Moon), 1984
Момчето в синьо (The Boy in Blue), 1986
Да отгледаш Аризона (Raising Arizona), 1987
Лунатици (Moonstruck), 1987
Никога във вторник (Never on Tuesday), 1988
Целувката на вампира (Vampire's Kiss), 1989
Време за убиване (Tempo di uccidere), 1990
Диво сърце (Wild at heart), 1990
Зандалии (Zandalee), 1991
Меден месец във Вегас (Honeymoon in Vegas Джак), 1992
Амос и Андрю (Amos & Andrew), 1993
Век от кино (A Century of Cinema), 1994
Целувката на смъртта (Kiss of Death), 1995
Да напуснеш Лас Вегас (Leaving Las Vegas), 1995
Скалата (The Rock), 1996
Въздушен конвой (Con Air), 1997
Град на ангели (City of Angels), 1998
Осем милиметра (8mm), 1999
Да изчезнеш за 60 секунди (Gone in Sixty Seconds), 2000
Италиански войници (Italian Soldiers), 2001
Гласът на вятъра (Windtalkers), 2002
Адаптация (Adaptation), 2002
Кибритлии (Matchstick Men), 2003
Съкровището (National Treasure), 2004
Цар на войната (Lord of War), 2005
Синоптикът (The Weather Man), 2005
Биячът на мравки (The Ant Bully), 2006
Капан (The Wicker Man), 2006
Призрачен ездач (Ghost Rider), 2007
Опаснистите на Банкок (Bangkok Dangerous),2008
Знамение (Knowing), 2009
Шут в г*за! (Kick-Ass), 2010
Сезонът на вещицата (Season of the Witch), 2011
Мръсна игра (Trespass), 2011
Опасна плячка (Stolen), 2012

www.libvar.bg

"Крайната цел на изкуството е удоволствието"

Готхолд Лесинг

Интересни заглавия

Начало

За нас

Предлагаме ви

Каталози