Сузуки Харунобу. "Две девойки на верандата", 1750 г.
Живей само за момента,
Обръщай внимание на красотата на луната, снега, цветовете на сливите и кленовите листа, разпева на птиците.
Наслаждавай се на виното,
Развличай се.
Не се задълбочавай в нищетата,
Гледай я право в лицето.
Отхвърли унинието.
Живей свободно, пътувайки по течението –
ето това се нарича Укийо-е.
Асаи Рей "Разкази за изменчивия свят", 1661 г.
Утагава Кунисада, подписвал се като Тойокуни III. "Портрет на Ичикава Ебизо V", 1859 г. Ичикава Ебизо V (1791 - 1859) е може би най-популярният Кабуки-актьор от 19 век.
Укийо-е ("картина от плаващия свят") е най-популярният жанр в японското изкуство от 17 до 19 век, в който е обрисуван животът в столицата Едо (днес Токио). Името на жанра идва от будистката терминология, в която с думата "укийо" се обозначава земният живот на човека (букв. преходен, тленен свят). Предпочитани персонажи са гейшите и актьорите от театъра Кабуки, но се изобразяват също и пейзажи, както и сцени от историческия епос, легендите и народните приказки. На всяка от гравюрите с калиграфски почерк е написана "танка" (петстишие) от японската поезия.
Йошитоши. "Мичизане съчинява поема на лунна светлина", 1886 г. Из цикъла "Стоте аспекта на Луната". Сугавара но Мичизане (845-903) е придворен поет, който след смъртта си е обожествен и е известен като Тенжин, бог на музиката, литературата и калиграфията.
Колоритни, новаторски, а понякога и предизвикателни - тези качества и високата художествена стойност на гравюрите "укийо-е" впечатляват артистичните среди в Европа, които ги налагат като модно течение и обогатяват значително пластичния език на европейското изкуство от края на XIX и началото на XX век
3
