"Търсих щастие навсякъде, но не го намерих никъде, освен в малък ъгъл с малка книга" – признава Тома Кемпински през първата половина на XV век.
          Несъмнено връзката между акта на четене във времето и в  пространството е много сложна. Дали първо избираме книгата и после подходящото място, или първо намираме мястото и после решаваме коя книга ще подхожда на настроението ни и на  мястото?
          Има книги, които се четат в домашна обстановка. Книгите, четени в обществената библиотека, никога нямат същия чар, какъвто имат тези, четени на тавана или в кухнята. В  креслото, на бюрото, в леглото... – все места, където четящият може лесно да се абстрахира от околния свят.
          През 1374 година крал Едуард III плаща 66 лири за книга с романи, "която да държи в спалнята си", където очевидно е смятал, че трябва да се чете такава книга. А за Марсел Пруст спалнята е място за "занимания, изискващи абсолютно усамотение: четене, бленуване, плачене и плътски наслаждения".
         

Има книги, които се четат в автобуса, влака, самолета. "Най-доброто време за четене на добра стилна история всъщност е когато пътуваш сам във влак – казва английският писател Алън Силитоу – В обстановката на чужди хора и непознат пейзаж, който профучава край прозореца (и който току поглеждаш), бурният и скъп на сърцето живот, извиращ от страниците, оказва своето особено и внушително въздействие".
         Епикуреецът Омар Хайям препоръчва стихове да се четат на открито под клона на някое дърво. "Моят навик – пише Шели – е да се съблека и да седна на скалите, да чета Херодот, докато потта по тялото ми изсъхне".
         Но не всеки е способен да чете на открито. Според Маргьорит Дюрас "не можеш да четеш на две светлини, светлината на деня и светлината на книгата. Трябва да четеш на електрическа лампа, когато стаята тъне в мрак и само страницата е осветена".