Имало някога един млад градинар. Той умеел да прави чудни градини с най-различни растения и много кралски особи го наемали да украсява с тях дворците им. Момъкът живеел на брега на морето в една красива къща.
Една сутрин, още не се била показала зората, градинарят се събудил от странен шум. Отворил очи и що да види - пред прозореца му се издигал прекрасен фонтан, който пръскал златна вода. Той нашепнал с нежен глас:
-Аз не съм обикновен фонтан. Мога да изпълня едно желание на този, който ме види пръв.
-Аз нямам никакво желание-рeкъл момъкът. -Искам само да знам откъде дойде и как попадна тук.
-Е, добре, щом искаш да знаеш, ще ти кажа. Аз съм дъщерята на царя на морските дълбини. Много обичам приключенията, ала баща ми не одобряваше това. Той не ми позволяваше да излизам от двореца и ме държеше затворена. Една нощ обаче реших да избягам от дома си. Щом татко разбра това, ме наказа жестоко. Косите ми направи златна вода, а тялото ми превърна в този мраморен фонтан. Това е цената, която трябваше да платя, за да изляза от морските дълбини. Мога да се избавя само ако някой се наеме да направи вълшебна градина. Тaка, щом попадна в нея, аз ще върна истинския си образ.
-Що за градина е това?-попитал градинарят.
-В нея трябва да са събрани трите вълшебни растения.
-Аз ще ти помогна. -рекъл момъкът. -Само ми кажи къде да търся тези растения.
-Едното е вълшебното дърво на живота. То се крие в пещерата на една ламя. Тя има шест глави. Щом унищожиш всички глави, ще видиш пред себе си дървото. Второто растение е храстът със златни рози. Него ще намериш в двореца на царя на гората. А третото е морското цвете. То се намира на дъното на морето в замъка на водната вещица. Тя ще ти го даде само ако й намериш морския диамант. Е, градинарю, желая ти късмет!
И така, момъкът тръгнал на път. Вървял, вървял и стигнал до пещерата на шестглавата ламя. Тази пещера била голяма и тъмна сякаш зинала уста. Звярът спял на входа. Момъкът бавно извадил меча си. Ала ламята чувала много добре и веднага се събудила. Градинарят започнал жестока битка с чудовището. Не след дълго той отсякъл и последната глава на ламята и пред погледа му блеснало вълшебното дърво на живота. Mомъкът го взел и продължил пътя си.
Ето, че стигнал една тъмна гора.
-Това трябва да са владенията на царя на гората.
Градинарят повървял малко и стигнал до един дворец. Влязъл вътре и в мрачните коридори срещнал владетеля.
-Царю честити, дошъл съм за храста със златни рози. - рекъл смело момъкът.
-Ще ти го дам при едно условие. Ако за една нощ успееш да ми направиш градина, ще получиш храста. Ако ли не, ще те затворя в тъмница.
Градинарят се зачудил как ще направи градина само за една нощ. Изведнъж чул тънки гласчета:
-Не унивай, градинарю!
Това били малки елфчета. Те искали да помогнат на момъка.
-Ние ще ти помогнем. Познаваме морската принцеса и сме нейни приятели. Тя е много добра и ние тъгуваме за нея.
Елфчетата засадили цветя и дървета и с малко вълшебен прашец направили така, че те пораснали за един миг. Станала чудно красива градина. Златни хризантеми греели на тревата, ароматни рози разнасяли прекрасно ухание.
На сутринта горският цар дошъл при градинаря.
-Добре си се справил, момко! Ти си заслужи наградата - ето ти храста със златни рози.
Момчето взело храста, благодарило на царя и се отправило към морето.

Щом стигнало, се гмурнало към дълбините и скоро стигнало дъното. Тръгнал момъкът да дири владенията на водната вещица. Вървял дълго по обширното морско дъно и накрая го намерил. Замъкът бил тъмен и зловещ. Черна мъгла се била спуснала над него. Страшни морски чудовища пазели вратите и махали с дългите си пипала. Градинарят се престрашил и влязъл вътре. Той се лутал дълго из тъмните лабиринти на замъка. Накрая стигнал до огромна зала. Това били покоите на морската вещица. -Знам за какво си дошъл - рекла тя. -Искаш морското цвете, за да спасиш принцесата. Добре, ще го получиш, ако ми намериш морския диамант и ми го донесеш.

Момчето излязло от замъка и тръгнало да търси диаманта. По пътя си видял една раковина. Тя му проговорила с човешки глас:
-Къде си тръгнал, млади човече?
-Търся морския диамант. Ти знаеш ли къде да го нмеря? - попитал градинарят.
-Разбира се, че знам -отвърнала раковината. - Той е в черупката ми. Ако ще го използваш за добро, ще ти го дам, ако ли не, ще те сполети нещастие.
-Не се тревожи, диамантът ще послужи за благородно дело - рекъл момъкът, взел скъпоценния камък и се върнал в замъка на водната вещица.
-Ето това, което искаше. - казал той.
-Е, добре, аз държа на думата си. Вземи цветето и не се връщай повече тук!
Градинарят излязъл от морето и се запътил към къщи.
-Нима успя да събереш трите вълшебни растения? - попитала учудено морската принцеса. -Благодаря ти, момко!

Момчето засадило дървото на живота, златния храст и морското цвете. Щом го направило, се издигнала чудна градина с десетки различни растения. Преливали се най-красивите нюанси на зеленото, носел се аромат на лилии и рози. Дървета с прекрасни корони се извисявали и хвърляли сянка върху свежите треви. Градинарят поставил фонтана в средата на градината и той веднага се превърнал в чудно хубава девойка. Тя имала златна като слънцето коса и греещи като звездици очи. Лицето й било бяло и нежно, а роклята, в която била облечена, се сливала с красотата на градината. Момъкът се влюбил в нея от пръв поглед.

Не след дълго морската принцеса и градинарят вдигнали прекрасна сватба, а градината станала техен дом.
Оттогава тази градина се нарича Морска градина, защото е създадена за морската принцеса и се е запазила и до днес.

Катерина Красимирова Костова
НГХНИ "Константин Преславски"
Vа клас