НАЙ-ГОЛЕМИ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Античното име на Варна е Одесос. През 15 г. от н. е. Одесос е включен в Римската
империя, в провинция Мизия, и става нейното главно пристанище. Запазва обаче
относителна самостоятелност в управлението си – правото да сече собствени
бронзови монети (до средата на ІІІ в.) и да няма римски гарнизон.
Намиращите се в югоизточната част на съвременния град
Варна, Римски терми (бани) на древния Одесос са едни от най-запазените
архитектурни паметници от римската епоха в България (І-ІV в.). Изграждането
им се отнася към края на ІІ в. Това е най-голямата римска баня на Балканския
полуостров с площ от около 7 000 кв. м. Предполага се, че височината на
сводестите конструкции е била не по-малко от 20 м. Просъществувала е до
края на III век.
|
|
Вероятно в тях или непосредствено до тях е имало светилище на божествата Асклепий и Хигия и на Херакъл, a край сградата се издигали мемориални надписи и статуи на заслужили граждани на Одесос. |
|
В онова време са широко популярни спортът и гладиаторските
борби. През 242 г. Одесос е посетен от император Гордиан ІІІ (238–244
г.), в чиято чест са представени спортни игри и са отсечени специални емисии
бронзови монети. В средата на ІІІ в (249–251 г.) през р. Дунав на Балканите многократно нахлуват готски племена и техни съюзници. Те опустошават провинциите Горна и Долна Мизия, и Тракия, разрушават редица градове. Одесос остава почти незасегнат, но голямата разруха на селищата и икономиката в региона му причиняват силен упадък. |