НОС ГАЛАТА

РАЗПОЛОЖЕНИЕ

В североизточния ъгъл на Авренското плато, на около 4 км от Варненското езеро, е живописният нос Галата - крайна точка на Варненския залив.

РЕВНОСТТА НА АКИС
Една легенда разказва за морската нимфа Галатея, в която безумно бил влюбен едноокият циклоп Полифем, ала тя обичала красивия пастир Акис. Жестока ревност разкъсвала сърцето на Полифем. Веднъж той откъртил огромен камък и го пуснал по стръмнината върху Акис, но той се превърнал в бистър поток и потекъл към морето при своята Галатея.

ЖРЕБИЯТ НА ГАЛАТЕЯ
Друга легенда разказва за девойката Галатея, спасена при корабокрушение от разбил се в скалите кораб. Двама рибари спасили девойката и се влюбили в нея. Решили, че този, който при хвърлянето на жребий я загуби, ще трябва да се лиши и от своя живот. Подразбрала това жестоко решение, Галатея се възползвала от първата възможност и под неотлъчно следящите я очи на рибарите, се хвърлила от високия бряг в стръмната скалиста пропаст.
ФАРЪТ НА ГАЛАТА
Нос Галата е известен не по-малко и със своя спасителен фар. Историята на фара, неговият вековен летопис е зарегистрирал не един случай, когато светлините му са връщали надеждите на отчаяни в битките с разгневеното море корабокрушенци. В миналото моряците са изпадали много по-често в бедствено положение, защото корабите им са нямали днешната навигационна стабилност и мощност на двигателите. Много легенди разказват за морски битки, станали в близост до този бряг и за спасителните лъчи, дошли от фара на високия нос.
Нос Галата е известен не по-малко и със своя спасителен фар. Историята на фара, неговият вековен летопис е зарегистрирал не един случай, когато светлините му са връщали надеждите на отчаяни в битките с разгневеното море корабокрушенци. В миналото моряците са изпадали много по-често в бедствено положение, защото корабите им са нямали днешната навигационна стабилност и мощност на двигателите. Много легенди разказват за морски битки, станали в близост до този бряг и за спасителните лъчи, дошли от фара на високия нос.

И ОЩЕ ЗА ФАРА
Като истинско навигационно средство фарът на нос Галата е започнал да работи в края на първата половина на деветнадесети век. За първи път той е просветнал на 15 август 1863 година, фарът е работил с газ - лампата му е била трифитилна и неподвижна. Така той е просъществувал до 1912 година, когато на стотина метра от стария фар е построен новият, който започва да работи на 15 декември 1913 година. Тогава Варна още не е била електрифицирана и светлината му е давала петромаксова лампа от 1000 свещи. През 1914 година Варна получава електричество и не след дълго време и фарът е електрифициран.
 


ЛИТЕРАТУРА :
Гочев, Я. Фарът на нос Галата. - Нар. дело, N 22, 5 юни 1982.
Михайлов, Михаил. 135 години светлината над нос Галата пази моряците. -
Черноморие, N 183, 10 авг. 1998.
Стоянова, Сия. Христоматия по краезнание. Варна, 2001, с. 89 -92.
Тодоров, Йордан. Зеленият граф. Исторически роман. Варна, Държ. изд., 1972, 252 с.