АСПАРУХОВИЯТ ВАЛ


Валът е оцеляло до днес свидетелство за това как старите българи са укрепявали своите граници. Предполага се, че е издигнат през 8 век за защита на ниския бряг от морски нашествия (казано съвременно - от десанти), най-вероятно византийски. Като добри воини прабългарите са знаели тактическата стойност на височината в разгара на битката…
През 1934 година възникнала идеята за залесяване на пустеещата местност около вала и за изграждане на национален парк в чест на нашите предци: предвиждало се построяване на величествен Аспарух дворец, степно селище от кожени шатри и дори приморско наколно селище. На следната година е издигнат бюстов паметник на хан Аспарух, а в средата на вала - скулптурна фигура на Аспарухов воин в боево снаряжение. В едната си ръка той държи подпрян на земята щит, в другата - меч, погледът му е устремен към морето. Любопитното е, че до пиедестала е поставена колона от Аспаруховата епоха – намерена при разкопки в самия вал. В колоната има неразгадани и до наши дни рунически знаци...
Когато през 1976 година бе прокопан дълбоководният канал море-езеро, Аспаруховият вал бе разделен на две части.

ПРАБЪЛГАРИТЕ

Преди да се настанят в земите на Балканския полуостров, прабългарите са обитавали степите на север от Кавказката планина в Мала Азия и са били номади. Периодично се местели от една земя в друга с многобройните си стада добитък. Около средата на 7 век част от прабългарите, водена от хан Аспарух, била принудена да напусне обичайните си земи и се заселила в днешна Североизточна България...
ХАНЪТ. Владетелят при прабългарите е върховен водач и се занимава с административни, военни и религиозни дела. Голямата му сила и авторитет произтичат от убеждението, че неговата власт е предопределена от върховния прабългарски бог Тангра, а ханът е негов наместник на земята. Жилището на хана е най-голямо и с най-богата украса.

ШАМАНЪТ. Древните хора са смятали, че шаманът е посредник между хората и свръхестествените сили. Чрез заклинания, пеене, танцуване, подскачане и други необичайни движения той изпадал в състояния на екстаз и транс; вярвало се, че така придобива способността да лекува, да предсказва, да съветва, да влиза във връзка с духове и да извършва всякакви магически действия. Всичко това става под ударите на шаманския тъпан - най-важния му атрибут.

ВОИНЪТ. Неделима част от общия бит на прабългарите било изработването на военни навици и създаването на военна организация. Въоръжението на прабългарите се състояло от мечове, бойни брадви, копия, ножове, лъкове, стрели и ласо. В сраженията се използвало и предпазно въоръжение - шлемове, ризници (от метални халкички или плочки) и щитове. Характерен за прабългарите е рефлексният лък. Той представлява тройно извит еластичен прът, който осигурява точност и голяма ударна сила. С него са стреляли в движение от коня. Използваните от прабългарите копия били с тесни и дълги върхове, обикновено четириръбести. Щитът е кръгъл, най-често неголям, държи се в лявата ръка.

КОНЯТ има голяма роля в техния живот - той е свещено животно, на него са водели войните си; животът на древните българи е преминавал предимно в езда. Конницата била основна бойна сила. Конската опашка - знамето на прабългарите.
ЮРТАТА е шатра с кръгла или овална форма, изградена от лека дървена конструкция и покрита с кожи или плъст. Юртата лесно се сглобявала и също така бързо се разглобявала. Такова преносимо с коли или животни жилище е било най-удобно за дългите преходи на номадите-скотовъдци. 
КАПИЩЕТО (светилището). На това място шаманите извършвали жертвоприношения - принасяли определени животни в дар на Бог Тангра, които трябвало да го зарадват и настроят благосклонно. Чрез изяждането на жертвеното животно прабългарите вярвали, че се създава тайнствена връзка между човека и божеството.