| Съществуват свидетелства, според които появата на скалните манастири датира още от езическия период като проява на силно изразения култ към пещерите и скалите у траките. След създаването на Българската държава през VI век повечето от тези обители са изоставени. По-късно, около IX - X век се създават условия за възраждане на скалните манастири, като техният разцвет е през XIII - XIV век. Голям брой монаси се преселват в североизточните български земи, обновяват старите скални обители и създават нови. Един от тези манастири е Аладжа манастир. |
|
|
Аладжа манастир е част от голяма група пещери, образувани на дъното на древното Сарматско море, покривало почти цяла Югоизточна Европа преди 12 милиона години. Манастирът е сред малкото скални обители, в които могат да се разграничат отделните помещения - манастирски храм, параклис, църква, крипта (гробница), кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения. Единствената находка от периода на турското владичество на територията на пещерния манастир е сребърен пръстен - печат от XVIII век. |
| Най-интересната част от загадките на Аладжа манастир е митологичният свят. В много от легендите за манастира се разказва за скрити съкровища. Най-често разказваната легенда е свързана с тайнствен самотен монах, бродещ сред развалините, известен под името Рим папа, който според преданието е пазителят на древните богатства, гората и манастира... |
|