Това се случило в средата на ХV в. България била вече покорена от османците, но нейните земи продължавали да са арена на кървави сражения. Най-известната битка от това смутно време на кръстоносни походи е сражението при Варна от 1444 г. между войските на османския султан Мурад II и двадесетгодишншя полско-унгарски крал Владислав III Ягело.

Пред крепостните стени на Варна, между Варненското езеро и Франгенското плато се развиват ожесточени боеве, в които християнската армия на Владислав III проявява чудеса от храброст, но многочислеността на турците решава изхода на сражението. Загиват почти всички рицари, около 10 000, а неприятелят дава два пъти повече жертви. Крал Владислав III също е убит и обезглавен, затова посмъртно е наречен Варненчик. Заредили се столетия на нови борби, страдания и робство.

ПРИПОМНЯМЕ КАК СЕ СТАВА РИЦАР

Момчето, желаещо да стане рицар, служело като паж в къщата на благородника. Там се научавало на обноски и бойни умения. Когато пораснело, момчето ставало оръженосец. Служело на рицаря и го следвало навсякъде в боя. И ето, ако заслужел високата чест, един ден младежът бил посвещаван в рицар от благородника или от краля. Кръстникът на новия рицар му предоставял земя със села и селяни.

За да поддържат бойната си форма, рицарите организирали специални турнири. В тях двама рицари на коне се нападали с дълги копия и всеки се опитвал да свали противника си от коня. Благородническите семейства имали гербове, изрисувани върху щитовете, за да се разпознават по бойните облекла. Рицарят носел панделка, шал или друг символ на любимата му дама. Това бил знак на нейната благосклонност.Освен за своите любими и за своята чест рицарите се обвързвали със защитата на цели каузи - такива били кръстоносните походи през Средните векове. Такъв бил и походът на Владислав III Ягело за освобождаване на покорените братя християни.