|
Днес живеем в едно трудно и непредсказуемо време, време на грандиозни промени, настъпили през последните 10-тина години в политически и икономически план, известни като години на преход. Но те са белязани най-вече от промяна в мисленето, в подхода при представянето на собствената си национална културна идентичност. Убедена съм, че това е проблем от особено значение и днес, защото от начина по-който обществото го чувства и осмисля, зависят мира и стабилността на днешния и утрешен ден. Една от най- съществените цели на културната ни практика е да подпомогнем и да бъдем максимално полезни в изминаването на трудния и дълъг път от затворения свят, в който живяхме, към отвореното гражданско общество. Идеалът за гражданска държава въплъщава в себе си зачитане на интересите на всички на основата на общо гражданство. Никой не може да изисква привилигирован достъп до икономическата и политическата власт, до информацията, образованието и т.н. Всеки един от нас се ползва с едни и същи права и защищава своите символи, ценности и интереси.Чувството за обща принадлежност се постига много по лесно, ако то е обърнато не толкова към реалното или митологизирано общо минало, колкото към желаното и възможно общо бъдеще. В този смисъл библиотеките като културни центрове (с добре изградена вътрешна инфраструктура) са в състояние да са най-добрия естествен проводник на процесите на интеграция на малцинствените и различните социални групи в обществото и да направят този диалог близък, непосредствен и ефективен. Развитието на информационно гражданско общество налага да се определят наново мястото и задачите на всички институции занимаващи се с информация, наука и култура. Библиотеката сама по себе си е един от ключовите елементи в осъществяването на този процес. Тя е институцията, която съсредоточава в себе си усилията за събирането и организирането на информация и осигуряване на широк, равен и демократичен достъп до нея. Изискванията поставени от съвременното информационно общество в защита на гражданските права и свободи променят и традиционните представи за библиотеката. Като културен институт с традиции в информационното обслужване ние търсим адекватна форма за реализиране на мисията на и в контекста на свободния и равен достъп до инфорвмация. Създаването на нови форми на информационно обслужване са в основата на новата стратегия за развитие на модерна библиотека като съчетание на информационен център и място за релакс.От 1990 г. започна автоматизацията в РБ "Пенчо Славейков", като последователно бяха изградени:
В процеса на работа по този проект открихме, че има реална опастност да създадем едно разделено информационно мултикултурно общество, в което само част от населението разполага с достъп до новите технологии, използва ги свободно, и се наслаждава пълноценно на предимствата им. Съществува възможност определени групи от хора т. нар. рискови групи: малцинства, хора с ниски доходи, ниско образование, деца на самотни родители и др. да отхвърлят новата информационна култура. В тази връзка разширихме кръга на безплатните информационните услуги и им предоставихме консултантска помощ при работа с новите и непознати за тях компютърни технологии. Така се увеличи броя на читателите ни, които са без достъп до Интернет от дома си или от работното си място. В този смисъл се оказа, че библиотеката действително помогна за намаляване на информационната пропаст между хората с по-големи финансови възможности и тези с по-малки. Библиотеките са част от националната културна политика и от националното образование. Те имат за задача не само да организират информацията, но и да поемат отговорност по опазване и, като част от националното културното наследство. Една от успешните ни практики е в тази посока е проекта "Стара Варна", както експозицията, така и представянето му и в Интернет - http://www.libvar.bg/old-varna/ дигитализация на информацията с цел запазване за бъдещите поколения и популяризирането и сред гражданите на Варна, а след представянето му и в глобалната мрежа и пред целия свят, едно пътуване във времето без разлика на език, пол, възраст, народност. "Стара Варна" е проект, целящ да представи общественото развитие на един град посредством най-достоверния документ фотографията, и да го съхрани за идните поколения. Експозицията от стотици образи в РБ "П. Славейков", запечатани от познати и непознати фотографи, представлява едно пътуване във времето, в което космополитна Варна възкръсва такава, каквато е замислена и построена от българи, турци, арменци, евреи и др. в края на 19 век след Освобождението на България от турско робство. Инициативата е осъществена от "Барс агенция" и отдел "Регионална история" на библиотеката и цели да събуди интерес към миналото, осмисляне на българските традиции в архитектурата, културата и бита и стремеж към продължаването им.Години преди реализирането на тази идея, варненският колекционер и историк Ярослав Гочев публикува на страниците на местната преса част от колекцията си от пощенски картички с кратки пояснения за събития, паметни места и архитектурата на Варна и така става вдъхновител на проекта "Стара Варна". Инициаторите привличат в изпълнението на проекта и Община Варна, Музея по история на Варна, Държавния архив и отделни експерти. Библиотеката и в този случай е естествен притегателен център за съвместни изяви и за коопериране на културните институти на територията на града и на частни лица. Събрани са над 1 500 експоната, реставрират се по специална технология, прехвърлят се на електронен носител (компакт диск) и се архивират. Успоредно с това се реализират публикации, организират се срещи с различни категории и групи читатели, за да се активизира гражданското им участие в определянето на приоритетите в политиката на местните власти за опазване на културните ценности. Проектът създава една публична колекция, неподвластна на разрушителната сила на времето, съпричастна на постиженията на града в широкия спектър обществения живот. При усложнените условия на съвременния обществен живот библиотеките имат различни отговори на много от потребностите на обществото и на отделния гражданин (независимо от неговата религия, възраст, пол). Те имат потенциал да служат на развитието на мултикултурното, информационно общество и да изпълняват хуманната си мисия и задачи. Може би в бъдеще информационните технологии ще направят още по-лесно съчетаването на тези две посоки.
|