Безспорна е необходимостта от коренни промени в основните професионални постулати за развитието на библиотечните фондове в съвременната информационна среда.
Перспективното планиране на комплектуването на фондовете в количествен, тематичен аспект и по видове документи досега, става все по-нереално в днешната действителност. Информационният взрив, характерен за последните десетилетия на нашия век, доведе до невъзможността да бъдат набавяни всички документи, които биха били необходими на читателите на библиотеката.
През 1990 година Шаунеси формулира нов принцип за развитието на публичните библиотеки, който според мен се отнася не само за тях: "от библиотеката като хранилище на документи, към библиотеката като вход към информацията". Този принцип би трябвало да промени съществено досегашната традиция на развитие на българските библиотеки. Той кореспондира и с основните идеи в Манифеста на ЮНЕСКО от 1995 година за публичните библиотеки, прокламиращ осигуряването на равноправен достъп до информацията на всички граждани, независимо от техните политически, етнически, религиозни и други различия. Тази идея е залегнала като текст и в проекто-закона за българските библиотеки.
Най-значително ще повлияе този принцип върху процесите на комплектуването. Читателските търсения се превръщат в основен критерий за подбор на нови документи за БФ. Старият девиз да набавяме документи "just in case" би трябвало да бъде заменен от новия "just in time".
Или основно и решаващо за комплектуването се превръща навременното набавяне на необходимите за читателите информационни източници.
Използвам термина "информационни източници" по две причини:
- Многообразието от документи на нехартиен носител, каквито са дискетите, CD-ROM, он лайн БД /пълнотекстови и библиографски/ и електронните публикации - последните две достъпни по Интернет. Обект на комплектуването на БФ са всички носители на информация, независимо от тяхната форма, местоположение, достъпност и т.н.
- Препоръките на ИФЛА за структурата на БФ на публичните библиотеки. Според тези препоръки СФ на тези библиотеки трябва да съставлява поне 10 % от общия фонд. Анализът на фондовете на регионалните библиотеки показва, че сега този процент е между 2,5-3 %. Приоритетно значение се отдава на комплектуването на справочни източници, независимо от формата на тяхното разпространение.
Тази тенденция за увеличаване на относителния дял на информационните източници във фондовете на библиотеките е пряко свързана и с промяната на облика на библиотеката като център за вход към информацията.
В този ред на мисли все по-архаично звучи и терминът "библиотечни фондове", който по своята същност свързваме повече с традиционни носители на информация. По-адекватен на съвременното развитие е терминът библиотечни колекции.
Глобализацията в информационните процеси, информатизацията на обществата, неминуемо променят облика на библиотеките. В развитите страни с изключително високо ниво на телекомуникациите и информационните технологии, които пряко са навлезли и в библиотеките, постепенно се размиват границите между различните видове библиотеки - научни, публични, специални. Осигуряването на достъп до информацията, независимо от нейното местоположение и характер, но търсена от читателите на библиотеката, се превръща в основна задача. Най-ярък е примерът на Финландия, където всички ПБ имат Интернет, чрез него - достъп до всички университетски и парламентарната библиотеки. Всеки гражданин чрез своята ПБ може да се информира за всички нови законопроекти, стенографски протоколи от заседания на Парламента и всички материали, предоставяни на парламентаристите. Или - осигурен е равноправен достъп до информацията на всички граждани. ПБ далеч не ограничава своите функции в образователната, рекреативната, самообразователната области, както бе типично за този вид библиотеки досега.
Развитието на библиотечните колекции в средата на съвременните информационни технологии може да бъде разглеждано в две основни направления:
- използването на съвременните информационни технологии в самия процес на комплектуване;
- набавянето на съвременни информационни източници като съставна част от библиотечните колекции.
По отношение на първото направление - книготърговията и рекламата на изданията се промениха значително. Големите панаири на книгата имат страници в Интернет, големите книготърговски фирми - също. Издателствата разпространяват своите каталози не само по Интернет, но и на CD-ROM. Информацията за изданията стига много бързо до нас, но за съжаление само за чуждите, за които най-често нямаме достатъчно средства. Осезаема е липсата на своевременна информация за българските издания и книготърговска информация.
Нивото на развитие на информационните технологии е предпоставка за изграждането на веригата книгоиздатели - книготърговци - библиотеки, но у нас все още сме далеко от този етап.
В развитите страни библиотеките пазаруват по Интернет, но в момент, когато у нас бяха закрити валутните сметки на второстепенните разпоредители на бюджета, каквато е Народната библиотека, това е далечна утопия. Още по-далечна е тя за библиотеките, които нямат собствени бюджетни сметки в банките.
Електронната поща улеснява изключително много книгообменните връзки с чужбина - кореспонденция, изпращане на оферти, поръчки за книги и периодика, рекламации.
Автоматизирани са основните технологични процеси на комплектуването: картотеки на поръчките и изпълнените от тях, картотека-дезидерата, бази данни с адреси и информация за партньори на библиотеката.
Второто направление създава много повече възможности, но същевременно поставя и много въпроси около развитието на колекциите.
Огромното многообразие от документи, включително и на нетрадиционни носители, прави процеса на селекция и подбор изключително сложен и комплициран.
В професионалните среди в развитите страни отдавна се дискутира проблема за съотношението между традиционните и съвременните информационни носители в библиотечните колекции. Постепенно отмират крайните позиции и в двете посоки - както апологията на новите носители на информация, така и защитата на печатните издания като единствен обект на комплектуване в библиотечните фондове.
Книгата на Уолт Грауфорд и Майкъл Горман "Бъдещите библиотеки - мечти, лудост и действителност"" е посветена именно на този проблем - промените в облика на съвременните библиотеки под влиянието на съвременните информационни технологии. Авторите доказват със статистически данни нарастването на покупката на печатни издания, най-вече периодика и художествена литература. Те разглеждат развитието на книгоиздаването и издаването на вестници и списания като процъфтяваща индустрия, която печели най-вече от рекламите, които помества в своите издания. Едновременно с това предупреждават за опасностите, които крият новите информационни технологии за библиотеките. Предупреждават за опасността библиотеките да се превърнат в музеи на несполучлива и остаряла техника, издигат лозунга, че не винаги най-новото е и най-доброто.
Промяна, а не изместване на едни източници от същите, но на нови носители, е правилният принцип. Според тях печатни издания, които ще изчезнат постепенно и ще бъдат заменени от CD-ROM и он-лайн БД са:
- справочни издания с тематичен и по-ограничен обхват, които се ползват изборно, като: речници, библиографии, алманаси, статистически справочници, географски речници;
- сборници: като материали от конференции, правителствени документи, серийни издания на отпечатъци от статии;
- всеки печатен продукт, чието забавяне при издаването му е погубно за съдържащата се в него информация: финансова информация, каталози на фирми и пътеводители на цените.
Някои електронни източници, които са несполучливи и нямат бъдеще, са:
- издания на художествена фантастика на CD-ROM - "library of the month club";
- списания на CD-ROM - общоинформационни и научно-популярни, които да се дават за домашно ползване.
Практиката в разивитите страни вече е доказала, че най-удачни CD-ROM издания са:
- електронни енциклопедии, отраслови пълнотекстови и библиографски БД, биографски справочници и др.
- електронни публикации он-лайн: научни списания, бюлетини, статистическа и бизнес информация.
Развитието на библиотечните фондове в тази среда се превръща в непрекъснат процес, изискващ постоянното следене на всички нови информационни източници: на CD-ROM, он-лайн БД, електронни публикации, печатни издания. От библиотекаря се изисква на базата на сравнителни анализи на обхвата, езика, организацията на информацията, софтуеърното осигуряване, техническите параметри, цената, условията, необходими за ползването и т.н. да набавят и обогатяват колекциите.
Комплектувачът се превръща в мениджър на информационните ресурси на библиотеката.
ПОДБОР на електронните източници на информация
- Критериите за подбор са комплексни. Наред с традиционните критерии, свързани с тематиката, актуалността, характера на съдържанието, съответствието на читателските интереси, се прибавят критерии, свързани с технологиите и техническото оборудване на библиотеката, необходимо за съответните носители на информация, както и цените на същата информация в други формати - печатен, он-лайн, CD-ROM и др.
Не на последно място трябва да се имат предвид предимствата и недостатъците на ползването на едни и същи източници: он-лайн, CD-ROM. Бързината на връзките в Интернет понякога е решаваща, както и ценовите разлики за отделните БД.
Разумната преценка на тежестта на всеки един от тези критерии може да доведе до оптимален подбор. Имайки предвид най-сериозния проблем за българските библиотеки сега - финансовия, от изключителна значимост е координацията и кооперирането на усилията на библиотеките при набавянето на най-важните информационни източници за българския читател. Самите ние и нашите читатели често сме жертва на сепаратистките настроения, характерни за повечето библиотеки, успели да набавят някои от съвременните източници.
Българските библиотеки тепърва започват да комплектуват активно новите носители на информация и да разширяват достъпа чрез он-лайн до нови източници. От 90 библиотеки - участнички в НАБИМ, което предполага наличието на необходимия хардуеър, 29 имат Интернет, 42 имат CD-ROM устройства. В 20 от тях те са споделени, т.е. могат да се ползват от няколко работни станции в мрежата. Въпреки, че два пъти повече библиотеки имат CD-ROM устройства, отколкото Интернет, само 32 от тях комплектуват CD-ROM /без музикални компактдискове/.
Основната причина за това е липсата на финансиране за покупката на тези носители.
В Народната библиотека има над 150 CD-ROM издания на: енциклопедии, библиографски и статистически справочници, библиографски БД - отраслови, каталози на библиотеки, национални библиографии, каталози на издателства, БД на периодика и др. Сред най-ценните и използваните са: SSCI, BNB(1986-), FRANSIS - PASKAL INIS, CD MARK Bibliographic, каталозите на издателствата Oxford Press, Springer, Elsevir, ценният справочник на Юнеско Memory of the World, БД: Human Rights, ERIC - в областта на образованието, Institute of Management - в областта на управлението, Allgemeines Kunstlexikon, Ulrich,s Plus ISSN Compact, Index Translationum на Юнеско, Proquest - библиографска БД в областта на икономиката и бизнеса, etc.
Най-голяма част от фонда на CD-ROM издания се намира в специализирания фонд на отдел "Официални издания". Това са основно БД със статистическа информация на правителствата на развитите страни, на ООН и структури към него, като Юнеско, МОТ и др.
От 1997 насам при финансови възможности приоритетно се набавят информационни източници на CD-ROM, поради ненадежността на Интернет-връзката и отчитайки спецификата на информационните търсения на НБКМ.
Единствената възможност за он-лайн достъп от 1999 г. е до всички пълнотекстови БД на ООН, предоставен безплатно на НБКМ като депозитна за издания на ООН.
|
Designed by Web Design Team
© Copyright 1999 Public Library |