КНИГАТА В УЧИЛИЩЕ

Темата "Книгата в училище" е твърде обширна за малкото време на това изложение, но въпросите и проблемите, които тя съдържа, са свързани помежду си и е самоцелно те да бъдат отделно разглеждани. Като предмет на темата избирам учебниците, пособията и учебната художествена литература. В аспектите включвам издаването на учебна книжнина, разпространението й и достъпа на информация за книгата в училище.

През последните десет години сме свидетели на разрушаването на една традиция в учебната книжнина, основана на букварния авторитаризъм и идеологическо трансформиране на знанието, поддържано от държавно-партийния монопол. От една строго централизирана машина за оформяне на точно определено мислене и съзнание се премина към отворения свят на познанието, към поливалентността на източниците, определящи учебното съдържание. Днес вече е мъртва моногамията в учебния материал, нещо повече, налице е вариантност при избора на учебната книга, или имаме поне няколко алтернативни учебници в отделните училищни класове.Това е най-широката основа за изява на нашата научна и методологическа мисъл в учебната литература.

В областта на училищното книгоиздаване навлязоха нови издателства, които ежегодно предлагат и нови учебници, с утвърдени или пробиващи автори, което прави цялата ни образователна система по-гъвкава и адекватна в даването на съвременни знания, на ниво, съответстващо на реалните потребности.

Действително, тази вариантност в издаването на учебници създаде трудности в избора и разпространението, които са неизбежни в условията на нашето общество, тръгнало да изгражда нови пазарни комуникации. Защото и тук свободата на избора носи и конкретната отговорност или риск. Преподавателят трябва да направи своя избор на учебник, залагайки своята компетентност и успеха на възпитаниците си. Но пък това условие потвърждава различието, заложено в природата ни, и дава възможност за успеха на по-добрия.

Аз подкрепям запазването на вариациите в учебниците, въпреки техническите и материалните проблеми, които следват от това. Най-лесното е да оставим само по един учебник на предмет, с едни пожизнени автори и учители, които ще слепват пожълтелите си методически тетрадки всяка година. Това би зарадвало родители и търговци, но ще ощети учещите хора в стремежа им към получаване на най-доброто.

Вместо връщане назад към консервативните традиции на застоя от близкото ни минало, не е ли по-лесно да усъвършенстваме вариантната система на учебната книга?

Според мен и днес се робува на традицията новите учебници да се спускат "отгоре&wuot;, тоест учителите очакват новите заглавия да им се сведат или препоръчат от административни и методически органи и едва тогава да се приложат в училищните програми. Разбира се, има и други, които експериментират, но това трябва да се насърчава. Как? Чрез максимална информираност за новото, експериментаторското в учебната литература, чрез пряката и обратна връзка между издатели и преподаватели. Засега контактите между тези два субекта в образованието минават по една бавна и дълга връзка, а именно в предлагането на пазара, който и без друго е препълнен, чрез използване на търговски хватки с цени и отстъпки или административно свеждане на информацията.

Един от начините, които вече предлага издателство "Анубис", е пряката среща на авторите с учителите. Чрез тези контакти се дават отговори на въпроси, които едва ли ще се намерят в един обикновен предговор. И най-важното, авторите внасят корекции от практиката, закъдето е предназначена и тяхната книга.

Засега е трудно преодолим проблемът за ограниченото време от одобряването на даден учебник до неговото предлагане. Технологичният срок за изпращане и приемане на информацията до внедряването на новия учебник в програмите е недостатъчен. Един пример - през месец май е одобрен от МОН учебник, който трябва да влезе в употреба от септември, т.е. да се разпространява информацията за него в така наречените "мъртви" месеци на лятото.

И двете страни обаче - издатели и учители, разбират, че резултат ще има само при по-ефективни информационни връзки. Ако всичко бъде оставено, както досега, в ръцете на пазара, т.е. продавачите на учебници, новото ще пробива по-трудно, защото познатият учебник е по-продаваем от непознатия. И на практика става така, че пазарът ще диктува връщането към унифицираното издаване на учебна литература, както беше преди 10 години.

Пътят на книгата, респективно учебната литература, тази година ще бъде поставен на сериозни изпитания, непознати досега. Както може би вече знаете, за първи път учебниците за цялото средно образование, с изключение на първи клас, ще бъдат платени. Това поставя пред съвършено нова и непозната обстановка издатели, търговци и купувачи, родители и ученици. Освобождаването на спуснатия отгоре избор изправя пред изпитание тези три страни на пътя от създаването до ползването на учебната литература. Досега всяка година МОН попълваше с 10 % обема на безплатните учебници в училищата и на реално свободния пазар бяха само предметите от гимназиалното ниво, където вече има изградено търсене и предлагане. Своеобразният "преходен период" предстои в долните класове, свикнали досега да чакат раздаването на учебници от класните стаи. Естествено, първи в редицата променената обстановка усещат издателите, които не могат вече да се облегнат на министерската заявка. Досега обаче е липсвал точен маркетинг на търсенето, защото в подобни мащаби такова е нямало. Вариантите са или свиване на печата, или свръхпроизводство. Последното е гарантирана загуба, защото догодина предстои тотална смяна на учебниците с нови, т.е. сегашните ще се приемат само за вторични суровини. Най-вероятно е издателите да реагират максимално на моментното търсене през кампанията, което ще ги тласне към няколко допечатки с малки тиражи и оттам ще се стигне до оскъпяване на учебниците, но всеки се стреми да намали своя риск.

От друга страна, търговците или разпространителите, които досега също не са продавали такива количества, ще трябва да вложат повече капитали и ресурси, за да задоволят търсенето. Ако поемат разумни рискове, ще работят с малки доставки, но по-активно, разширявайки традиционните си връзки с училищната администрация и преподавателите, за да гарантират по-голяма част от доставките.

Върху клиентите - родители и ученици, ще падне голямото препускане от сергия на сергия, за да спят спокойно на 15 септември вечерта, изтощени, но доволни, ако са късметлии.

За жалост в тази "треска за книги" няма да има нищо смешно. Книгата вече е продукт на пазарната икономика и за нея важи марксовото капиталово правило "пари-стока-пари прим".

За да се въртят печатниците, ще бъдат нужни пари, а всички ги чакат от родителите на учениците, значи, по цялата верига няколко пъти ще се завърти тази свежа "финикийска кръв", докато родители и учители въздъхнат спокойно. Лошо за нашето образование ще бъде, ако тези въздишки се окажат коледни, а за жалост логиката ги отвежда натам.

Опит да разсее тази апокалиптична картина направи варненският ИО на МОН, като започна събиране на предварителни заявки от училищата в града с цел да получи обобщена информация за нуждите на Варна от учебници. В същото време тази институция се нагърби да посредничи и между издатели и търговци, за да се преодолее взаимното изчакване, в смисъл: ние ще издаваме, но да видим вие какво ще продавате.

Съвсем естествено това породи и недоволството на някои от разпространителите със здрави връзки по отношение на училищните директори, на които уемът и така си е сигурен. Недоволни останаха и училищни кадри, които добавяха по някоя и друга септемврийска заплата от търговските отстъпки. Публична тайна е също, че в училищата не са забелязани търговци на книги с касови апарати под мишница. Тя, чергата на родното книгоразпространение, и без това е прокъсана, но надебелява само в кампанията с учебниците. Но, какъвто ни е халът, такъв ни е и хлябът!

Положителният смисъл на централизираното събиране на заявки от варненския инспекторат е, че на първо място ще успокои родители и ученици, или поне ще направи плавен прехода към свободното търсене; второ, ще ограничи евентуалното надуване на цените по сергиите в условията на очакван дефицит; и трето, няма да изкушава преподавателите с парични знаци, а ще ги насочи към творческа изява, за което са и постъпили в нашите училища. Безусловно трябва да бъде гарантирана и равнопоставеността на всички издатели и търговци, ангажиращи се с изпълнението на тази обобщена заявка, която инспекторатът ще предостави чрез своите структури.

Проблемите в училищното книгоиздаване и разпространение ни карат обаче да се замислим, колко е несъвършена и остаряла информационната система в тази област. Съвсем по друг начин биха изглеждали описаните от мен позиции, ако действаше единна мрежа, подчинена на съвременните компютърни технологии. Нека си представим, че вашите училища успеят да си измажат таваните и сложат по един компютър, свързан в мрежа с модерен информационен център, подобен на този за българската книга, който се открива в столицата.

Демонстрациите на тази конференция бяха повече от убедителни, че една такава система би осигурявала на входа и на изхода в училищата необходимата информация, за да няма хаос, напрежение и непредсказуемост по дългия път на училищната книга. Електронният каталог и съответната заявка ще спестят много пот и нерви на хората, ангажирани в този бранш. А какво би станало, ако всички инвестираха част от печалбите си с такава цел? За съжаление обаче всяка организираност у нас изтиква спомена за "оня" строй, от който явно не сме се отдалечили още, а не по-малко сме далече и от другия, към който с ръка на сърцето декларираме, че сме вече там.

И в смисъла на втората част от темата на нашата конференция. Ученик влиза в книжарница и пита: "Извинете, къде мога да намеря "Под игото" на видеокасета?"

Значи, бъдещето е някъде там!